Добивите са с около 77 хил. тона по-слаби от 2009 г. и възлизат на 3,9 млн. тона
Качественото българско зърно е изнесено. Минаваме на хляб от украинска пшеница, пише econ.bg. Ако обаче не успеем да внесем качествено зърно от бившата съветска република, има два варианта за българския насъщен. Първият е цената да продължи да се вдига заради скъп внос. Вторият - да ядем клисав хляб, замесен с брашно от фуражна пшеница, който обаче пак ще е по-скъп от сегашния.
Мелничарите търсят "под дърво и камък" пшеница. В момента обаче се търгуват само малки количества с ниско качество, а цените са около 400 лв. за тон без ДДС, коментират преработвателите.
Хубавата българска пшеница е била само около една двайста от общата реколта. Добивите са с около 77 хил. тона по-слаби от 2009 г. и възлизат на 3,9 млн. тона, сочат данните на земеделското министерство. В същото време търсенето на пшеница зад граница е голямо и цените на световните борси са около 530 - 550 лв. Засега единствено житото от Украйна може да се вземе по 192 долара за тон, което прави около 290 лв. без транспортните разходи. Желаещите от цял свят да си купят украинско жито обаче са доста. Гладът за зърно вече е световен проблем, съобщиха от ООН.
Официални данни за износа на наше зърно все още няма. По данни на варненското пристанище само оттам са излезли над 1,2 млн. тона, съобщи шефът му капитан Данаил Папазов. След жътвата е имало рекорден трафик по 3000 тира на ден за пристанище Варна. Две трети от тях са носили зърно за износ на корабите.
Обичайният трафик през лятото е 1000-1400 тира със зърно и за контейнерния терминал. Износът на зърно през цялата 2010 г. надхвърля 2 милиона тона. От общо изнесените 2,420 милиона тона зърно - 1,214 милиона тона са пшеница, останалото слънчоглед и царевица, посочи последни данни кап. Папазов. Не може да се каже дали износът не е бил от стари количества преди жътва. Експортът на родно жито е вървял за Западна Европа, Пакистан, Южна Корея, страните от Персийския залив и Източното Средиземноморие, информира вестник "Стандарт".
Според разчети на Националната служба по зърното и фуражите обаче зърненият баланс на страната може да понесе само около 490 хиляди тона износ. Пак по информация на службата страната ни вече е внесла 12 893 тона жито, което е с 650 тона повече от 2009 г.
Потреблението на пшеница от новата реколта до 31 декември 2010 г. е 1 032 хил. тона. 280 хил. тона са за посев, 461 хил. тона за брашно и 291 хил. тона за фуражи. Количеството пшеница в складовете към края на годината е 1 583 хил. тона, което е с 390 хил. тона по-малко в сравнение със същия период на миналата реколтна година. Това прави разлика от 20 на сто.
Пшеницата в мелниците към 31 декември 2010 г. е 318 хил. тона, което ще стигне за три месеца напред, сочат данните на земеделското министерство. Това значи, че след март ще купуваме хляб, замесен от вносно или фуражно брашно. Според земеделския министър Мирослав Найденов обаче опасност за зърнения баланс няма, а поскъпването на хляба не би трябвало да е повече от няколко процента.
