Димитър Събев: България трябва да насърчава преработката на земеделската продукция и създаването на по-висока добавена стойност
Опитите за овладяване на цените на храните често се съсредоточават върху надценките на търговските вериги, но според икономиста Димитър Събев това не решава основните проблеми в българския хранителен и аграрен сектор. Необходима е по-дълбока промяна в структурата на производството, която да даде възможност на страната да създава повече добавена стойност от собствената си земеделска продукция.
Това коментира икономистът от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките за AGRO TV. По думите му публичният дебат за цените и надценките се повтаря, без да се търсят достатъчно последователно решения за дългосрочните проблеми на сектора.
Евтината храна не означава непременно справедлива цена
Според Димитър Събев стремежът към възможно най-ниски цени трябва да се разглежда внимателно. Когато храната се продава прекалено евтино, това може да постави под натиск производителите, да ограничи възможностите им за печалба и да затрудни инвестициите в качество.
Същевременно той обръща внимание на ролята на големите търговски вериги и на факта, че силната конкуренция невинаги води до по-ниски цени за потребителите. По думите му в България има случаи, в които хранителните продукти са по-скъпи в сравнение с други европейски пазари, въпреки географските и производствените предимства на страната.
Като възможен инструмент за по-добра политика Събев посочва насърчаването на местните и традиционните продукти, включително чрез подходящи мерки за подкрепа на регионалното производство. По отношение на данъчното облагане обаче той смята, че намаляването на ДДС върху храните не бива да бъде изолирана мярка, а да се разглежда в контекста на по-широка данъчна реформа.
Износът на суровини и вносът на готови храни очертават структурен проблем
Един от основните акценти в анализа на икономиста е разминаването между развитието на зърнопроизводството и състоянието на други сегменти от хранителната индустрия.
По думите му през последните две десетилетия износът на пшеница и други зърнени култури се е увеличил значително, докато при някои основни хранителни продукти страната продължава да разчита на внос. Като примери той посочва месото, млякото, плодовете и зеленчуците.
Според Събев този модел поставя въпроса защо България изнася значителни количества земеделски суровини, но не развива в същата степен производството и преработката на готови храни. Така част от потенциалната добавена стойност се реализира извън страната, вместо да остава в българската икономика.
Необходимо е удължаване на веригата на добавената стойност
Според икономиста решението не е в противопоставянето между отделните сектори на земеделието, а в създаването на стимули за по-дълбока преработка на продукцията. Зърното може да бъде първата стъпка в производствената верига, но следващите етапи – животновъдството, производството на месо и млечни продукти и създаването на традиционни храни – дават възможност за значително по-висока добавена стойност.
Това изисква инвестиции, предприемаческа инициатива и целенасочена държавна политика. Събев смята, че земеделските производители трябва да бъдат насърчавани да диверсифицират дейността си и да участват в повече етапи от производството, вместо да се ограничават единствено до отглеждането и продажбата на суровини.
По този начин могат да се създадат повече възможности за заетост, да се развие хранителната индустрия и да се повиши устойчивостта на българското производство.
Субсидиите трябва да насърчават създаването на стойност
Димитър Събев поставя акцент и върху начина, по който се разпределя публичната подкрепа за земеделието. Според него субсидиите трябва да бъдат обвързани в по-голяма степен с резултати, които укрепват националното производство и насърчават създаването на добавена стойност.
Той подкрепя идеята за стимули, които да мотивират производителите да инвестират в преработка и в по-разнообразна производствена дейност. Същевременно подчертава, че подобни мерки трябва да бъдат разработени внимателно и в съответствие с европейските правила.
Според икономиста държавната намеса е необходима, но трябва да бъде добре обмислена, последователна и основана на експертни оценки. Политиките не бива да се изчерпват с публични заявления или краткосрочни мерки, а да адресират причините за проблемите в сектора.
Балансът между достъпни цени и справедлив доход за производителите
Предизвикателството пред хранителния сектор е да се намери баланс между интереса на потребителите към достъпни цени и необходимостта земеделските производители да получават адекватно възнаграждение за труда и продукцията си.
Според Димитър Събев това е постижимо, но изисква последователна политика, която да отчита интересите на различните участници по веригата – от земеделските производители до преработвателите, търговците и крайните потребители.
Той подчертава и необходимостта от по-активно участие на научната общност при разработването на решения за земеделието и хранителната индустрия. Според него структурните проблеми не могат да бъдат решени единствено с политическа воля, а изискват експертиза, дългосрочно планиране и ясна посока за развитие.
Промяната на производствения модел и по-доброто използване на потенциала на българското земеделие са сред ключовите условия за по-конкурентоспособен хранителен сектор и по-устойчив баланс между цените за потребителите и доходите на производителите.
Репортаж на Веселина Миланова
