Ниската квалификация на пчеларите е причина за слабите добиви
На двудневния обучителен семинар в Стара Загора, организиран от Българска академия по пчеларство в края на март, пчеларят Георги Кръстев е един от най-активните по време на свободните дискусии. Той отглежда 300 пчелни семейства в региона на общините Айтос и Руен. От 2016 година разчита единствено на пчеларството, за да издържа своето семейство.
„Завършил съм ветеринарна медицина, учил съм и финанси. Аритметика излиза, когато човек правилно си подрежда нещата и си разпределя рисковете, защото няма как един бизнес да бъде устойчив, когато рисковите не са разпределени. Един прост пример - пчелите ми не са на едно място. Не е проблем 300 кошера да са на едно място, но при евентуална авария или пожар примерно, ще изгори целият ми пчелин и аз ще съм във фалит“, сподели пчеларят.
По статистика, средният добив на мед в България от пчелно семейство е 17,8 килограма, посочи Георги Кръстев. Според него това е резултат от ниска квалификация на пчеларите, защото не искат да се образоват. Сред често допусканите грешки са неправилно третиране срещу вароатоза, при което пчелните семейства консумират повече храна през зимата. Следваща грешка е неправилно или никакво хранене на пчелните семейства. „Човек може да тръгне с грешна технология, с грешни виждания и излишни разходи и така пчеларството му става неефективно.“
Друга грешка, която пчеларите правят е, че всеки гледа да си настани пчелина там, където му е най-удобно. Това не е правилно, категоричен е Георги. „Аз от 2013-2014 година си настанявам пчелите изключително и само извън населени места.“
По отношение на пазара, Георги Кръстев също е разпределил риска – продава своя мед както на едро, така и на дребно. В момента обаче пазарът е в абсолютна стагнация.
„Имам мед за продажба на едро и все още стои нереализиран. Но имам разработен пазар на дребно повече от 10 години. Ако не беше този пазар на дребно, цената на едро е обидно ниска и аз просто ще съществувам, няма да мога да се развивам и да инвестирам и т.н. Моят район не е много силен на медоносна растителност. Нашите добиви са 20-30 кг. Разпределил съм си така риска, че пазарът на дребно ми удря едно рамо.“
Националните политики на подкрепа на сектора са оскъдни и не съвсем адекватни, коментира Георги. „Така и не се стигна до вариант пчеларството да се субсидира за продадена продукция. Ако имаме една сума, която ни покрива разходите за третиране на пчелни семейства, хранене на пчелни семейства, да сменим някоя друга рамка. Всичко е консуматив. Тук говорим за 30-40 лева на пчелно семейство. Ако имаме една такава подкрепа, много по-лесно ще бъде, защото 30-40 лева на 300 кошера са 9-10 хиляди лева.“
Пчеларите не получават нито директно подпомагане, нито обвързано с производството. През 2022 година секторът беше подкрепен заради последствията от Ковид и войната в Украйна с около 37 лева на пчелно семейство. Георги приветства тази помощ и смята, че е била адекватна.
По думите му разделението в сектор „Пчеларство“ се основава на понятията „хоби пчелари и професионалисти“. Има разногласия между тези, за които пчеларството е хоби и допълват доходите си и тези, които се издържат от тази дейност.
Георги Кръстев вече знае, че през април по АГРО ТВ ще стартира месечно предаване „Пчелините на България“. Кани екипа наесен в своето стопанство. Защото истински е отдаден на пчеларството. И определено се вписва в графата „добър пример“.
„Пчеларството е магия за мен. Възхищавам се на пчелите, на реда в кошера. Повече се радвам на това да имам пчели, които са силни и здрави, отколкото на високите добиви.“
