Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г.
14 декември е Ден на ветеринаря - професионален празник за всички ветеринарни специалисти. На тази дата през 1897 г. е приет Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се поставя началото на ветеринарномедицинската служба в България.
До освобождението на България от турско робство в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекари от руската армия след Освобождението през 1878 г. По покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и др. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.
Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че "на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните". Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско образование.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни. След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно-санитарен контрол). Основател на единствения на територията на България "музей по история на ветеринарната медицина" (в Аксаково) е д-р Тодор Савов Стаматов от град Варна.
