"Бъдете активни за опазването на есетрови риби" е тазгодишното мото
"Бъдете активни за опазването на есетрови риби" е мотото на Деня на река Дунав тази година, отбелязван ежегодно на 29 юни в 14-те страни от басейна на река Дунав.
По европейски проект, който ще продължи до септември 2015 г., WWF в Румъния и България работи за справяне с прекомерния риболов, основната пряка заплаха за оцеляването на застрашените дунавски есетрови риби.
"Проектът работи с рибарските общности, които са най-засегнати от забраната за риболов, но същевременно не им се обръща особено внимание, и подкрепя усилията на правоприлагащите органи", разказва експертът на WWF по есетрите Юта Ярл.
Освен това в България, тригодишен проект, финансиран Оперативна програма на ЕС за околна среда, има за цел да определи и защити ключовите места в българската част на река Дунав, на които есетрите хвърлят хайвера си. Тези важни местообитания все още в голяма степен са неизвестни и са под заплаха заради превръщането на Дунав в плавателен канал и заради добива на чакъл от реката. 50 000 малки есетри, отгледани от генетично чисти запаси Дунав, ще бъдат освободени в реката в рамките на този проект.
През пролетта се състоя първата изследователска експедиция по проекта за намиране на местата за размножаване на есетровите риби. "Тъй като за тях се знае много малко, от решаващо значение е да съберем по-подробна информация за тези места", обяснява сладководният експерт за WWF в България, Стоян Михов.
Някои от постиженията на WWF в басейна на река Дунав в последните 12 месеца:
- Три нови трансгранични комплекса от влажни зони по поречието на река Дунав, предложени от WWF, бяха одобрени от секретариата на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони. Комплексите: езерото Кълъраш - блатото Сребърна и островните комплекси: Сухая - Беленските острови и Бистрет - остров Ибиша ще дадат възможност за пълноценна защита на колониите от птици, които гнездят и се хранят в България и Румъния.
- Голям проект за възстановяване на влажните зони по Мура-Драва-Дунав се реализира на две места: природния парк Копачки Рит в Хърватия и специалния природен резерват Горнье Подунавлье в Сърбия. И двата обекта са част от по-голямата централна зона от крайречни гори на Дунав, една от най-богатите на биоразнообразие влажни зона в средното течение на реката.
- На срещата на високо равнище на Международната комисия за опазване на река Дунав, представители на страните от басейна на реката, включително на Австрия, България, Унгария, Румъния, Сърбия и Украйна, приеха насоки за намаляване на екологичните щети от нови хидроенергийни проекти. WWF и други неправителствени организации трябваше да положат много усилия през последните две години, за да се се приемат днес приемливи насоки.
- Петата експедиция по Дунав изследва птичите колонии в български и румънски участъци на реката. Резултатите ще бъдат обявени скоро. Трансграничният проект за опазване на колониите на малкия корморан и на белооката патица по българския и румънския бряг на Дунав продължава.
- Изследванията за проекта за възстановяване на рядката жълта водна лилия в делтата на Дунав в Румъния напредват. Възстановяването на жълти водни лилии в блатата на природен парк "Персина" в българския участък на Дунав вече започна. Близкото езеро Кайкуша вече е възстановено.
Събития за Деня на река Дунав, организирани от WWF и партньори:
В Белград WWF се присъединява към основното честване на Деня на Дунав, с викторина за реката и за дунавските есетри за деца от основни училища. WWF ще участва в Дунавския музикален фестивал "Regeneracija Dunava" с "Воден лабиринт" и фотоизложба за бъдещия биосферен резерват Мура-Драва-Дунав.
В Блахница (Мехединци), Румъния, Дунавската седмица за огласяване на инициативите на WWF в района вече премина с участието на местната власт, деца и общественици. Също в Румъния, WWF се присъедини към три основни неправителствени организации, работещи по делтата на река Дунав и обяви "Апел за опазване на делтата на река Дунав", по време на конференция, организирана в Тулча, събрала високопоставени представители на институциите. Призивът, изпратен на заинтересованите институци, предлага серия от принципи за устойчивото развитие на района, с ползи за природата, хората и икономиката.
