В народните вярвания празникът се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури и гроздобера
Българската православна църква чества един от дванайсетте големи християнски празника - Въздвижение на Светия кръст Господен. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, а богомолците се покланят пред Светия кръст, който се изнася в средата на храмовете.
Според църковното предание майката на император Константин Велики, света Елена, се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба на Спасителя. Намерени били пещерата на Гроба Господен, както и трите кръста. Чрез докосване с един от тях възкръснал наскоро починал човек, с което се разбрало кой от тях е Христовият кръст. Частица от него Елена изпратила на сина си в Константинопол.
След време над пещерата на Гроба Господен бил построен храм, който съществува и до днес. Той е осветен на 14-и септември 335 година. За да може събралата се хилядна тълпа да види Светия кръст, епископът го повдигнал над главите на поклонниците. От там произлиза и името на празника. - Въздвижение на Светия кръст.
Кръстовден е един от четирите дни в годината, в който се извършва поклонение на Кръста Господен. В храмовете и в домовете на миряните се прави водосвет за благословение, а в народните вярвания празникът се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури и гроздобера.
Ученици и преподаватели се събират във врачанската църква "Свети Константин и Елена". Там, след молитвите за Кръстовден, митрополит Григорий ще отслужи и молебен за здраве и успех през новата учебна година.
