Светецът се приема като покровител на пчеларите
Българската православна църква почита на 10 февруари Свети Харалампий, приеман и като покровител на пчеларите, както и Света Валентина.
Днес е празник и на меда, за който се счита, че след благословение в църква, добива още по-голяма сила и свойства да лекува дори и по-тежки заболявания.
Имен ден празнуват всички, които носят имената Харалампи, Валентин (означава - силен, могъщ), Валентина, Валя, Хараламби (означава - сияещ от радост), Ламби.
Свети свещеномъченик Харалампий е живял през втори век. В град Магнезия (Тесалия) той заемал епископската катедра. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на Септимий Север се започнало поголовно гонение и умъртвяване след жестоки мъчения на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва в езическите капища пред статуите на боговете. Без да се страхува за живота си, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.
Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча си върху него, Харалампий склопил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г.
В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи Св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата. Празникът се почита предимно в Източна България. На този ден се носи мед в храмовете, за да бъде осветен. За празника се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве.
За Св. Валентина е известно, че е живяла в околностите на Кесария Палестинска. Тя става жертва на гоненията срещу християните 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.). Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предрешава съдбата й - езичниците я обезглавяват.
На днешния ден обичаите препоръчват да се опита питка, намазана с мед, за който е четена специална църковна служба. Хората вярват, че след благословията на небето, медът придобива магически качества.
