След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители
На 11 май Българската православна църква почита Светите равноапостоли Кирил и Методий.
През Възраждането 11 май се утвърждава като важен празник. Първи известия за празнуването на братята Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 година на Неофит Рилски.
Празникът на Св. св. Кирил и Методий е честван за първи път в Пловдив през 1851г. Инициативата за това събитие е на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за свети Иван Рилски. От 1863 г. се установява като църковен празник на светите равноапостоли.
От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо "Три светии" - "Св. Св. Кирил и Методий" като училищен празник. От 1863 година 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901 година учителят от Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от държава и църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти, свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа.
След повече от един век - през 1980 година, това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.
След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн на Кирил и Методий. През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна „Върви народе възродени“. Стоян Михайловски е роден в Елена и по-късно става преподавател в еленското училище.
Химн Върви, народе възродени
През 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението. Пипков написва спонтанно музиката след като забелязва, че една от неговите ученички чете това стихотворение за Кирил и Методий. На училищния празник цялото училище запява тази песен. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, песента се подема и запява от всички училища в страната.
