Обичаите на този ден са обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и ладуване
Днес православната църква почита паметта на Св. Василий Велики. Негова е идеята за активно милосърдие и активното добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката. Празнуват всички, които носят имената Васил, Василкa, Василена, Веселка, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa и Васко.
Според народните поверия 1 януари е денят на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Обичаите на този ден са обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и ладуване.
Единствено на Васильовден се принася и кади свинско месо. След вечеря се събират трохите от масата, хвърлят се в огъня и се наричат: "Хайде да се ражда вино, жито, коприна, тютюн".
Тази вечер пред огъня или край трапезата се гадае за сполуките през Новата година
Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това, се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно през годината.
Пукат се и дрянови пъпки - чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от коледната вечеря се за запазват.
На зазоряване започва и сурвакането
Сурвакарите са момчета до 12-годишна възраст. Събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка.
Те сурвакат всеки от семейството, като започват от най-възрастния с думите: "Сурва, весела година, зелен клас на нива, червена ябълка в градина, ведровина на главина, до година, до амина!" Благословията не се пее, а се изрича и е за здраве и изобилие. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина.
