Празникът, известен като Ивановден, е един от най-тачените в България
Православната църква почита днес Свети Йоан Кръстител - последния старозаветен пророк, кръстителя на Иисус. Наречен е още "предтеча", защото е вървял преди Христос и е подготвял хората за неговото рождение.
В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Празничната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
Празникът, известен като Ивановден, е един от най-тачените в България. Според статистиката Иван е второто по популярност мъжко име у нас, носят го по последни данни 168 хил. души. Иванка се наричат 65 хил. жени.
Самият ден е посветен и на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година. Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.
Традиция е да се посетят и имениците, като в някои райони има обичай те да бъдат ритулно къпани в реката. Който не иска да бъде потопен във водата, трябва да се откупи, но въпреки това задължително го пръскат с вода за здраве.
