Празнува се и за здравето на домашните животни
Почитаме паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм.
В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.
Имен ден празнуват: Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското "Антониус", което означава "безценен". В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и покровители на ковачите и железарите.
Празникът се свързва с редица забрани за жените - не се докосва вълна, защото се смята, че във вълната спи чумата, не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата, не се плете и шие.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята". В други райони в този ден се отбелязва първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.
Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
