Месят се питки, мажат се с мед и се раздават за здраве
Православните християни отбелязват днес църковния празник на свети свещеномъченик Харалампий. Светията е живял през II в. в град Магнезия, Тесалия, където заемал епископска катедра. Той бил на над стогодишна възраст, когато започнало поголовно гонение срещу християните и за да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си. Без да се страхува за живота си обаче, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.
Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча върху него, Харалампий затворил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г.
В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден. Празникът се почита предимно в Източна България. Светецът се приема и като покровител на пчеларите, градинарите и овощарите.
На този ден жените измитат добре цялата къща, за да изметат всички болести навън. Не предат, не плетат, не шият, за да не се разболеят от чума. Единствената им грижа е да станат рано, да опекат три обредни питки. Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве. От същия мед запазват вкъщи за лекарство през годината. На някои места обредният хляб се оставя извън селото, за да не влезе болестта в него. Навсякъде те са наричани с умалителни имена: "сладки и медени", "благи и медени".
Според народната етимология Араланбей "араландисва" (прекадява) земята, тя се затопля и може вече да се обработва. На 10 февруари имен ден празнуват: Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентина, Валентин, Валя, Вальо.
В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата.
