Ракията – един от националните ни символи?

Снимка:

Българите твърдо „за“ по-ниския ù акциз, показва допитване на www.agro.bg

Знаете ли колко резултата намира Гугъл за „ракия“? 485 хиляди. Малко ли ви се виждат? Ако пък пробвате да напишете гроздова, ще ви излязат 449 хил. Оказва се, че има дори сайтове, посветени на „вълшебната течност”. Ако пък се порови човек в историческите и фолклорните извори, ще открие толкова много случаи на споменаване на ракията, че трудно би могъл да ги изброи.

Така че ракията – това си е цяла една философия. Българска. И ако някой се съмнява в българския ù произход, нека попрочете малко исторически документи: още преди идването на османските турци на Балканския полуостров, нашите деди вече са били наясно с алхимията, наречена дестилация, от която се ражда пиперливата напитка с вълшебни качества. За което доказват не само писмени източници, но и археологически находки. Според археолога Иван Петрински, „от времето на Второто българско царство са известни засега още пет съда за дестилация – два от с. Хотница, от с. Дядово, Новозагорско, от Ямбол и от Южните Родопи. Съдовете са малки, но рязкото увеличаване на броя им показва масовизиране на процеса. Сигурно е, че освен за лечебни и козметични цели, аламбиците вече се използват и за добиване на високоалкохолни напитки.”

Така че съвсем закономерно е страната ни да поиска мотивирано ЕК да признае гроздовата ракия като традиционна българска напитка. Както вече се знае, Изпълнителната агенция по лозата и виното вече е изготвила мотивиран доклад за възможността ракията да бъде защитена като традиционен национален продукт. Националната лозаро-винарска камара също застава зад това предложение. Въз основа на всички проучвания вече са изготвени материали, проследяващи историята на производството на ракията у нас, технологиите, спецификата на продукта, както и законовите разпоредби през годините, като всички материали доказват, че гроздовата ракия е традиционна, автентична и характерна за България напитка.

Всъщност, България направи един неуспешен опит да регистрира ракията в ЕС като традиционно българско питие през 2007г., но румънците ни попречиха, като настояваха, че била и тяхна. Тогава, ако бяха използвани като контрааргумент, може би именно аламбиците щяха да свършат работа срещу претенциите на северните ни съседи.

Какво обаче мисли народът за своята гроздовица? Освен признание, предложението, ако мине пред Еврокомисията, ще доведе и до по-нисък акциз за ракията. Което означава, че ще стане по-достъпна за масовия консуматор, а все пак той основно е българският потребител. А от друга страна, официалното признаване на питието несъмнено ще допринесе и за по-добрия му маркетинг навън – в момента изнасяните количества ракия са съвсем малки. Накратко казано – всичко това ще доведе до раздвижване на сектора, а от това ще спечели и бизнесът, и държавата.

Затова и над 80 на сто от гласувалите в анкетата на www.agro.bg през изминалата седмица одобряват идеята за признаване на ракията като национален продукт и съответно за нея да се плаща по-нисък акциз.

Близо 20% от отговорилите пък се оказва, че си произвеждат домашна шльокавица нелегално, по селски казани и тях акциза не ги вълнува.

Интересно е, че нито един посетител на сайта не се е възпротивил на идеята с аргумента, че така българинът съвсем ще се пропие. Очевидно, никой не смята, че българина го грози опасността да превърне ракията в заместител на чешмяната вода. Очевидно участниците в анкетата са убедени, че нашенецът, макар и да се слави като пияч (в народопсихологията на българина това си е абсолютен еквивалент на мъжественост), все пак си има нужната култура на пиене. Или поне – че точно поевтиняването на цената не би довело до подобни последствия в национален мащаб, от каквито си патят руснаците.

Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...

Коментар на Светослав Динков

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.