Това заявиха от новоучредената Асоциация на производителите и преработвателите на насекоми в България /АППНБ/
“Не може ли в едно нещо да сме първи!“ - така кратко, но съдържателно Десислава Димитрова, която е председател на Съвета по кръгова икономика към Търговско-промишлената палата и член на Асоциация на производителите и преработвателите на насекоми в България /АППНБ/, обосновава нуждата от едно усилие – на предприемаческо и на институционално ниво. То е свързано с шанса България да тръгне по пътя на една от най-бързо развиващите се индустрии - тази на преработването на насекоми. В бъдеще тя ще стои в основата на кръговата икономика и на щадящите околната среда производства. Всичко това чудесно се вписва в контекста на европейския Зелен пакт, особено в стратегията „От фермата до трапезата“. „Ние развихме тази стратегия и предлагаме тя да бъде „От фермата до почвата“, защото в това е дълбокият смисъл на Зеления пакт – да се върнем към съвършенството на природата, в която нищо не се губи и не се разхищава, а всичко работи в хармония“, каза още Димитрова.
„Ако към 2050 година световното население вече е 10 млрд. души, то търсенето на протеини се очаква да нарасне с 52%“, обясниха съпредседателите на асоциацията Кремена Дервенкова и Анатоли Ценов. Това е показателно за голямата търговска ниша, която се отваря пред сегмента „производство и преработване на насекоми“. В тази връзка има да се работи в две посоки – на ниво информираност на обществото за безспорните ползи от това производство и на ниво институции – за да бъде изработена съответната законодателно-нормативна уредба, която да регламентира този вид бизнес.
От асоциацията припомниха старата слава на България в бубарството – били сме трети в Европа и шести в света в този вид производство, а в Япония още говорят за българската коприна. „Това дава шанс за развитие на малкото семейно фермерство и носи добри доходи. Европа иска да запази и развива селските райони, производството и преработването на насекоми дава шанс за това. Просто българските власти трябва да поставят на фокус инсектите и бизнеса, свързан с тях“, подчерта Десислава Димитрова.
Суровата копринена прежда е добър пример за индустриална симбиоза – тя захранва няколко индустрии – фуражна, хранителна, текстилна, биогорива, селско стопанство, козметика. Работи се и в полето на високите технологии, които изискват учени и специалисти.
На 20 юни, тази година, Асоциация на производителите и преработвателите на насекоми в България организира Кръгла маса на тема „Храната на бъдещето – готови ли сме“. В контекста на заплахата от световна продоволствена криза, този въпрос придобива още по-актуален смисъл.
