Растящите разходи, евтиният внос и слабата позиция на производителите по веригата на доставки бяха сред основните теми на форума „Фермери и пазари – конкурентни чрез устойчивост“
Разходите на земеделските производители се увеличават, конкуренцията се засилва, а борбата за пазар става все по-трудна. Това заяви Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз (БФС), по време на форума „Фермери и пазари – конкурентни чрез устойчивост“ в София.
Според него вече не е достатъчно стопаните да произвеждат качествена суровина. За да задържат по-голяма част от добавената стойност, те трябва да участват и в следващите етапи – съхранение, преработка, дистрибуция, изграждане на собствена марка и директни продажби.
Стоянов подчерта необходимостта от работещи партньорства, които да осигурят на производителите по-добра пазарна позиция и реален дял от стойността на крайния продукт.
Фокус върху вътрешния пазар
България има потенциал да произвежда повече храни, отколкото потребява, но въпреки това продължава да разчита на внос, посочи председателят на БФС.
Според него развитието трябва да започне от вътрешния пазар чрез по-добро планиране на производствените обеми, осигуряване на постоянни количества и качество и по-тясно свързване на фермерите с преработватели, търговци и местни пазари.
Като пример той посочи концепцията „Нашето родно“ и организираните от БФС фермерски събития в различни градове.
КЗП започва проверки на реалните изкупни цени
Председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова съобщи, че започват проверки на цените, на които търговците реално изкупуват продукцията на българските производители.
Целта е да бъде установено каква е разликата между изкупната цена при производителя и цената, която плаща крайният потребител.
„При проверките, които ще извършим – те буквално ще започнат от днес, ще стане ясна истината за това какви са реалните цени, на какви цени се купува българска продукция, българско производство, да станат публично известни“, заяви Манолова.
Тя посочи данни, според които при някои основни хранителни групи ценовите равнища в България вече надхвърлят средните за ЕС. Като пример бяха дадени масла и мазнини, млечни продукти и яйца и захарни изделия.
От 9 евроцента за диня до 1,50 евро в магазина
Манолова обърна внимание и на голямата разлика между изкупните и крайните цени.
По думите ѝ през лятото дини са изкупувани от производителите за 9 евроцента, а чушки – за 30–60 евроцента, докато при промоционални продажби цената на чушките в магазините е достигала около 1,50 евро.
Паралелно с това търговските вериги са разчитали и на внос, включително домати от Албания, моркови от Турция и картофи от Египет.
Според председателя на КЗП опитът с инициативата „Кошница с грижа“ показва, че проблемите трудно могат да бъдат решени единствено чрез доброволни споразумения с търговските вериги.
Манолова подчерта, че целта е намаляване на цените за потребителите, без това да става за сметка на българските земеделски производители.
МЗХ: Мерки срещу занижените стойности при вноса
Друг проблем, поставен по време на форума, е вносът на плодове и зеленчуци от трети страни.
Заместник-министърът на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров съобщи, че са проведени съвместни срещи с Агенция „Митници“ и НАП във връзка с вноса на плодове и зеленчуци от Турция и Западните Балкани.
По думите му са констатирани случаи, при които стоки преминават границата с фактури на силно занижени стойности, след което се препродават на значително по-високи цени.
Палигоров заяви, че при контрола вече се прилага подход, при който при влизането на стоката се вземат предвид установени средни цени, а не единствено стойността, посочена във фактурата.
„Сега възприехме и въведохме облагане на стоката в момента, в който тя влезе, но не по цената, на която е написана във фактурата, а по средната цена, която ние имаме като отчетена“, каза заместник-министърът.
Целта, по думите му, е да се ограничи практиката на деклариране на изкуствено занижени стойности при внос и произтичащият от нея ценови натиск върху българските производители.
Производителите имат слаба позиция във веригата
Генералният секретар на Copa-Cogeca Ели Цифору постави акцент върху по-широкия европейски проблем – неравномерното разпределение на стойността и риска по агрохранителната верига.
„Разходите за прехода към устойчивост не бива да се прехвърлят изцяло върху земеделците“, заяви тя във видеообръщение към форума.
Според нея обединяването на фермерите в организации на производители и кооперативи позволява окрупняване на продукцията, икономии от мащаба и по-силна позиция при договаряне.
Цифору подчерта и необходимостта от стабилен бюджет за Общата селскостопанска политика в следващата Многогодишна финансова рамка, който да даде на европейските фермери повече сигурност при инвестициите и въвеждането на иновации.
Сивата икономика остава проблем за пазара
Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов определи пазарната инфраструктура като един от основните структурни проблеми на българското земеделие.
Според него високият дял на сивата икономика и недостатъчно ефективната среда за контрол затрудняват нормалното функциониране на пазара.
Той постави и въпроса за необходимостта от промени в административнонаказателната рамка, която според него не отговаря в достатъчна степен на съвременните пазарни отношения.
Дискусията на форума очерта общ проблем – фермерите поемат значителна част от производствения и пазарния риск, но невинаги получават съответстващ дял от стойността на храната, която достига до крайния потребител.
