1. Начало
  2. Новини
  3. Производство и преработка
  4. Лозарството и винопроизводството между административните промени и пазарните предизвикателства

Лозарството и винопроизводството между административните промени и пазарните предизвикателства

Лозарството и винопроизводството между административните промени и пазарните предизвикателства

Йордан Чорбаджийски: Сливането на Агенцията по лозата и виното с БАБХ крие риск от загуба на експертиза и отслабване на контрола

Предложението за сливане на Изпълнителната агенция по лозата и виното с Българската агенция по безопасност на храните предизвика въпроси и притеснения в сектора. Според Йордан Чорбаджийски, член на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара, подобна промяна не бива да се предприема без предварителен диалог с бранша и яснота как ще бъдат запазени специфичните функции и експертният капацитет на досегашната структура.

„Чухме тази идея директно като спусната. Тя не е обсъждана с бранша и бизнеса. Не мога нито да я подкрепя, нито да я отхвърля, преди да сме запознати каква точно е целта на това сливане“, коментира Чорбаджийски в предаването „Агрополитики“ по AGRO TV.

По думите му Изпълнителната агенция по лозата и виното изпълнява редица специфични функции, които трудно могат да бъдат прехвърлени механично към друга администрация. В нея се съхранява информацията за лозовите масиви, сортовия състав и площите с лозя. Експертите следят и контролират дейността на винарските изби, приемането и декларирането на гроздето, както и произведените количества вино.

Агенцията има ключова роля и при прилагането на мерките за преструктуриране и конверсия на лозята. При промяна на сортовия състав, например, експертите проверяват дали новите насаждения отговарят на условията по съответната мярка. Тази дейност изисква специализирани познания както в лозарството, така и във винопроизводството.

Чорбаджийски изрази опасения, че при сливане може да бъде загубена ценна експертиза. Той обърна внимание и на контрола върху вноса на грозде от съседни държави. По думите му специалистите на агенцията могат да разграничат десертното от виненото грозде – важно условие за предотвратяване на нерегламентираното му използване за производство на вино.

„Ако към контролните функции на БАБХ, за които често се говори, че няма достатъчно ресурс, се добавят и тези на Агенцията по лозата и виното, рискуваме да се стигне до хаос във винения бранш“, предупреди той. Според него контролът трябва да бъде запазен, защото българските винарски изби произвеждат качествени вина и не бива да се допуска отслабване на надзора върху пазара.

Административните тежести затрудняват производителите

Наред с предложената структурна промяна Чорбаджийски постави въпроса и за административните изисквания към земеделските производители. Като пример той посочи Наредба Н-18 и включването на гроздето и други плодове и зеленчуци в списъка на стоките с висок фискален риск.

Според него въведените изисквания създават допълнителна бюрократична тежест, без да водят до видими резултати в борбата със сивия сектор. Производителите трябва да разполагат с кантар, лаптоп и електронен подпис и да подават декларации при определени превози на продукцията.

„Това са административни и бюрократични тежести, които затрудняват бизнеса. Не съм чул да има реален ефект от тези мерки“, посочи представителят на бранша.

Той смята, че контролните институции разполагат с други механизми за установяване на нерегламентирана търговия и укриване на приходи. Според него Министерството на финансите и Националната агенция за приходите трябва да направят анализ на ефекта от въведените изисквания и да потърсят работещи решения.

Чорбаджийски подчерта, че отношенията на лозаро-винарския сектор с Министерството на земеделието са добри и че основните мерки за подпомагане се изпълняват в срок. Притесненията му са свързани най-вече с решенията за административна реформа и с изискванията, които произтичат от финансовото ведомство.

Добрата гроздова реколта не гарантира добър сезон за избите

След слабата реколта през предходната година, когато количествата грозде бяха ограничени, тази година производителите се изправиха пред противоположен проблем – добра реколта, но затруднена реализация. Част от гроздето остана необрано по масивите заради липсата на работна ръка и недостатъчното търсене, а винарските изби разполагат със значителни количества миналогодишна продукция.

Според Чорбаджийски причините са комплексни. През предходната година високата цена на гроздето оскъпи суровината за винопроизводството. Междувременно производителите повишиха цените на готовата продукция, но търговските вериги не приеха новите предложения в продължение на четири-пет месеца. Така избите загубиха продажби в период, в който и потреблението беше под натиск.

Към това се добави и слабият летен туристически сезон по Черноморието. В същото време добрата реколта през настоящата година увеличи количествата грозде, които трябваше да бъдат преработени, при вече запълнени складови наличности.

„Помогнахме на гроздопроизводителите с каквото можахме, но капацитетът на една изба е ограничен. Колкото и да искаме да приемем гроздето, няма как да го преработим, ако нямаме необходимите възможности и място“, обясни той.

По отношение на ролята на държавата Чорбаджийски заяви, че не очаква проблемите на бизнеса да бъдат решавани чрез допълнителна намеса и субсидиране. Според него производителите и винарните трябва да търсят общи решения и да изграждат по-дългосрочни партньорства.

Партньорството между лозари и винари е решаващо

Една от причините за настоящите затруднения според Чорбаджийски е липсата на достатъчно устойчиви отношения между производителите на грозде и винарските предприятия. Той припомни, че през миналата година високите цени на суровината поставиха избите в трудно положение, а тази година ситуацията се обърна – наличностите от грозде са големи, но възможностите за реализация са ограничени.

По думите му двете страни са взаимно зависими и трябва да отчитат дългосрочния интерес на сектора, вместо да търсят максимална печалба в рамките на един сезон.

„Ние сме скачени съдове и трябва да се изслушваме. Не може една година едната страна да поеме трудностите, а другата да търси единствено по-висока печалба. Този бизнес не е за една година – говорим за отношения за пет или десет години“, коментира той.

Чорбаджийски даде пример и със собствения си бизнес, като посочи, че е прекратил отношенията си с някои доставчици заради натиск при договарянето на цените. Според него коректността и предвидимостта са задължителни условия за устойчиво сътрудничество.

Вносът на вино – реакция на високата себестойност

Високите цени на гроздето през предходната година са сред причините за увеличения внос на вино в България. Чорбаджийски коментира, че при цена от близо едно евро за килограм грозде себестойността на произведеното българско вино трудно може да се конкурира с вносни предложения от Испания и Италия, които се предлагат на значително по-ниски цени.

За производството на един литър вино са необходими приблизително три килограма грозде, което допълнително увеличава разходите на местните предприятия.

„Когато суровината е толкова скъпа, а на пазара идват вина от Испания и Италия на много по-ниски цени, всеки производител търси начин да се спаси. Това е причината да се увеличи вносът“, обясни той.

Според него ситуацията е показала колко важно е лозарите и винопроизводителите да съобразяват решенията си с възможностите на целия пазар.

Контролът върху нерегламентираната продукция остава предизвикателство

Друг проблем, на който Чорбаджийски обърна внимание, е предлагането на нерегламентирана продукция като домашно произведена. Той посочи, че подобни практики не се ограничават само до домашната ракия, а обхващат и сладка, месни продукти и други храни, които се предлагат по пътищата и в заведенията.

По думите му част от стоките, представяни като домашни, всъщност могат да бъдат произведени в промишлени условия и препакетирани в малки опаковки без достатъчно информация за произхода им.

Той даде пример с месни продукти, при които използването на машинно поставени метални скоби по обвивката е индикация, че продуктът не е произведен по традиционния домашен начин.

Чорбаджийски приветства активизирането на Агенция „Митници“ при проверките на малките обекти за дестилация и контрола върху акцизните задължения. Същевременно призова за по-активни проверки на нерегламентираната търговия с храни и напитки и за установяване на действителния произход на предлаганата продукция.

Българското вино трябва да намери по-силно място в ресторантите

Сред дългогодишните предизвикателства пред сектора остава и ограниченото присъствие на българско вино в ресторантите. Чорбаджийски отбеляза, че в много европейски държави заведенията поставят акцент върху местните вина и ги предлагат като естествена част от кулинарното преживяване.

Според него българските ресторанти все още не използват достатъчно потенциала на родното винопроизводство. Той припомни, че темата се обсъжда от години, но промяната върви бавно.

Допълнителен проблем е високата надценка, която някои заведения поставят върху бутилките вино. По думите му, когато една бутилка се продава на цена четири пъти по-висока от доставната, тя става трудно достъпна за потребителите и ограничава консумацията.

„Виното върви с храна. То трябва да бъде част от цялостното преживяване в ресторанта. Когато цената е прекалено висока, клиентът може да се откаже от втора бутилка или да избере по-малък формат“, коментира Чорбаджийски.

Според него развитието на българската винена култура изисква по-тясно партньорство между производителите и ресторантьорския сектор, както и по-активно популяризиране на местните вина.

Разговорът очерта няколко взаимно свързани предизвикателства пред българското лозарство и винопроизводство – от административните промени и контрола до пазарната реализация, отношенията между производителите и присъствието на българското вино в ресторантите. Общият извод на Йордан Чорбаджийски е, че устойчивото развитие на сектора изисква експертност, работещи правила и дългосрочни партньорства по цялата верига – от лозето до потребителя.

Репортаж на Веселина Миланова

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.