БДС 12:2010 "Българско кисело мляко" и БДС 15:2010 "Българско бяло саламурено сирене" бяха разработени от работни групи, сформирани към БИС по инициатива на МЗХ
Очаква се утре да излезе БДС за сиренето. Българските стандарти БДС 12:2010 "Българско кисело мляко" и БДС 15:2010 "Българско бяло саламурено сирене" бяха разработени от работни групи, сформирани към БИС по инициатива на Министерство на земеделието и храните, уточниха от Българския институт за стандартизация.
Стандартът БДС 12:2010 беше одобрен от изпълнителния директор на БИС на 30 юни и влезе в сила на 15 юли т. г., а стандартът БДС 15:2010 г. беше одобрен на 30 юли и предстои за влезе в сила този месец след отпечатване на Официалния бюлетин на БИС.
Продължава работата в работната група за БДС 14:2010 "Български кашкавал", информират от института за стандартизация, предаде Economynews.
Когато в работната група се стигне до консенсус по показателите и текстовете в проекта за български стандарт, той ще бъде одобрен и публикуван. Според министър Надейденов очаква се БДС за кашкавала да бъде готов до 1 септември тази година.
БДС за сирене и кашкавал
Стандартът за българско бяло саламурено сирене вече е преминал през цялата необходима процедура.
За да се нарича бяло саламурено сирене, продуктът трябва поне 45 дни да е зрял, да е произведен само от свежо мляко, припомнят специалистите. За да отговаря на стандарта кашкавалът трябва да зрее най-малко 60 дни и е допустимо да има само малко сол и захар, за подобряване на вкуса, отбелязват експертите.
Затова потребителските организации съветват клиентите, когато избират сирене да следят цвета му да е бял до бледо жълт в зависимост от млякото от което е добито. Не трябва да има зелени, черни или червени петна. Ако има такива, сиренето е негодно за употреба, защото е започнало да гние, припомнят от асоциацията.
От организацията "Активни потребители" съветват купувачите да не купуват, ако сиренето е прекалено меко. Сиренето е твърдо на пипане, когато е достатъчно зряло. Освен това не бива да се купува сирене, чийто производител не може да бъде установен, препоръчват експертите. При пробив в опаковка на вакуумирано сирене, купувачът трябва да знае, че този продукт е негоден. А ако продуктът ви се стори прекалено солен, най-вероятно производителят е добавил повече сол, за да избегне дългия процес на зреене и цели да продаде по-бързо продукта, който обаче е незрял, отбелязват специалистите.
Проучвания на "Активни потребители" сочат, че все още има случаи, в които производителите на млечни продукти не посочват пълна информация за съдържанието на продукта, съобщиха за БТА от организацията. Експертите са установили, че предлагането на насипните сирена създава предпоставки за объркване на потребителя, тъй като изглежда възможно търговецът да обърка етикетите и така потребителят да си закупи различна марка продукт.
От "Активни потребители" дават за пример световната практика, според която етикетите на продуктите трябва да са изчерпателни и на тях да се отбелязват дори незначителни на пръв поглед детайли.
Един от продуктите, който се среща в сирената при изследване е калциевият хлорид - хранителна добавка позната под номер E509, отбелязват от "Активни потребители". Тя се ползва за увеличаване на твърдостта, като регулатор на киселинността и като източник на калций в храните. Калциевият хлорид няма странични реакции и няма данни да е вреден, когато е поет с храната в разумни дози. Ако млякото не е с необходимите качества, сиренето става меко, като същевременно при производството ще има загуби на казеин и мазнини, поясняват специалистите.
