Това коментира бившият земеделски министър от кабинета „Сакскобургготски” Мехмед Дикме
Половината от държавните субсидии за тютюн не стигат до производителите, а отиват при тези, които държат квоти - „с бели якички, хубави вратовръзки и скъпи парфюми”. Причината е, че между 2008 г. и 2009 г. изведнъж количеството на продукцията е увеличено двойно. „Така ще бъдат дадени пари за 54 000 тона тютюн, а реално са произведени около 25 000”, коментира бившият земеделски министър от кабинета „Сакскобургготски” Мехмед Дикме, цитиран от bTV.
Коментарът му дойде след уверението на лидера на ДПС Лютви Местан, че няма да остане и килограм неизкупен тютюн в тазгодишната кампания на фона на мащабните протести на тютюнопроизводителите в цялата страна. Местан изтъкна и осигуряването на „цели 30 млн. лв. повече за националните доплащания за тютюнопроизводителите”. Бившият земеделски министър беше категоричен, че такова обещание е неоснователно. „Един политик може да твърди такова нещо, ако контролира фирмите, които изкупуват”, категоричен бе той.
Мехмед Дикме препоръчва разпределянето на целевото финансиране да стане чрез регистрационен, а не регулаторен режим, за да знае държавата кои хора произвеждат и кои купуват тютюн. Според него, купувачите трябва да обявяват изкупните цени в края на предходната кампания, за да няма съмнения за картелни споразумения, а и да преценяват производителите какво да засадят.
Според Дикме проблемът в сектора е причинен от „неадекватността на политиците”, като ГЕРБ и БСП са еднакво виновни. Той разкритикува липсата на политически отговорно мислене към зависимите от тази единствена култура производители. „Когато стане дума за интерес на голям корпоративен играч, закон минава за седмица на две четения, а тук се касае за съдбата на 200 000 производители и още няма дори едно внесено законодателно предложение”, подчерта Дикме и констатира, че на хората „им е писнало от популизма на всички политици”.
„Ролята на държавата е да създаде алтернативно земеделие в Родопите – тази програма на Министерски съвет беше спряна след 2005 г.”, изтъкна той. „Ролята на държавата е да се създават алтернативи за развитие. Ако целта на една партия е да остави един твърд електорат, който да бъде манипулиран, е да – това се постига”, коментира още Мехмед Дикме.
