Неравни условия – нелоялна конкуренция
Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ) изразява сериозната си загриженост във връзка с предстоящото финализиране на търговското споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай.
Споразумението ЕС – Меркосур, за което се преговаря повече от 25 години и което се очаква да бъде подписано на 17 януари, е представяно от европейските институции като исторически пробив за свободната търговия. За земеделския сектор в ЕС обаче то носи реален риск от сериозни икономически, социални и структурни последици.
Неравни условия – нелоялна конкуренция
Основният проблем на споразумението е липсата на равнопоставеност в условията на производство. Земеделските производители в ЕС работят при изключително строги правила, свързани с:
- използването на препарати за растителна защита;
- хуманното отношение към животните;
- опазването на околната среда и климата;
- социалните и трудови стандарти.
В същото време производителите от страните от Меркосур не са обвързани със същите регулации, което им позволява да произвеждат значително по-евтино. Това създава де факто нелоялна конкуренция и поставя европейските фермери в изключително неблагоприятна позиция.
Това ще окаже силен натиск върху цените, доходите на фермерите и икономическата устойчивост на стопанствата.
Лицемерие в европейските политики
Европейският съюз от години отчита:
- застаряване на земеделското население;
- недостиг на млади фермери;
- необходимост от гарантиране на продоволствената сигурност и устойчивостта на селските райони.
В същото време чрез подобни търговски споразумения ЕС подкопава собственото си земеделие, като излага европейските производители на натиск от по-евтин внос, произведен при несравними условия.
Насърчаването на младите хора да се занимават със земеделие не може да върви ръка за ръка с политики, които правят този поминък икономически неустойчив.
Нашите настоявания
Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ настоява:
- Да не се допуска внос на селскостопански продукти от трети страни, които не отговарят на стандартите на ЕС.
- Да бъдат въведени реални защитни механизми и квоти за чувствителните земеделски сектори.
- Да се извърши подробна оценка на въздействието на споразумението върху земеделието във всяка държава членка.
- Да се гарантира, че търговската политика на ЕС не противоречи на Общата селскостопанска политика и на стратегическата цел за продоволствен суверенитет.
Свободната търговия не може да бъде самоцел, когато тя застрашава поминъка на европейските фермери, устойчивостта на селските райони и доверието в европейските политики.
