Европейското законодателство рядко разрешава името на държавата да се включва в защитено наименование
Сдружение на фирми в розоварната индустрия е подало заявление за регистрация на защитено географско указание „Българско розово масло”. Искането им се основава на репутацията на страната ни, която е изграждана в течение на столетия.
Кандидатстването на българското розово масло за защитено географско указание е обичайна процедура, каза експерт Емилия Вълчева от МЗХ. Интересното в този случай е, че в наименованието участва думата „българско”.
Европейското законодателство рядко разрешава името на държавата да се включва в защитено наименование и одобрението ще бъде сред малкото изключения. „Надяваме се да можем да защитим наименованието „българско розово масло”, защото има много сериозна репутация, за продукта също е предоставена голяма и подробна документация”, каза тя.
Очертаният район за производство на българско розово масло включва подробно изброяване на географски области, които имат климатични условия за развитието на розопроизводството и добиването на суровината. Границите са определени на базата на исторически и научни данни и дори не е нужно да има в момента насаждения. Не се очаква да има ощетени и забравени производители, направено е с оглед бъдещото развитие на отрасъла, пише monitor.bg.
Сдружение „Българско розово масло” работи по проекта за защита на нашата известна марка вече четири години, каза неговият председател Филип Лисичаров. Няма ограничение за фирмите, които могат да членуват в сдружението, достатъчно е да произвеждат българско розово масло на териториите, които са описани в проекта, представен в аграрното ведомство. На всеки един етап могат да се включат нови производители. Този проект е за България, а не за няколко фирми, категоричен е бизнесменът. Реализираме идеята, защото няма закон за розата, а българското розово масло е уникален продукт, който искаме да защитим. Той е икона за България и може да отваря навсякъде врати за родните фирми, каза още Лисичаров. Розопроизводството е консервативен бизнес, който трудно ще се разшири, защото е свързан с ръчен труд. Не е проблем толкова пазарът, а производството.
Според ентусиастите от сдружението е важно да се запази розовото масло като качество. Фирмите, които не правят масло по определените стандарти и не спазват добрите производствени практики, също ще могат да си правят розово масло, но то ще се казва „Розово масло Пловдив”, „Розово масло Казанлък” или пък да носи името на чорбаджиите – например „Розово масло Иван”. През тази година производителите очакват да получат с около 20% повече розово масло. От Института по розата и етерично-маслените култури смятат, че количествата ще достигнат 1,5 тона.
