Safe2Eat – повече знания за безопасността на храните
Безопасното съхранение и обработване на храните, както и правилното разбиране на информацията върху етикетите, са сред основните послания на кампанията Safe2Eat. България се включва в инициативата с информационни материали за потребителите, насочени към безопасността на храните в домашни условия и ролята на добавките, използвани при производството им.
Когато става дума за безопасността на храните, информираният избор е от ключово значение. В условията на огромен поток от информация, разпространявана включително в социалните мрежи, потребителите трябва да могат да разпознават достоверните източници и да не се поддават на страхове и заблуди. Именно към това е насочена европейската кампания Safe2Eat, в която тази година участват около 23 държави.
България се включва чрез Центъра за оценка на риска по хранителната верига с две основни теми – безопасното боравене с храните в домашни условия и добавките, използвани в хранителната индустрия.
„Кампанията е насочена към информирания избор на потребителя. Целта е хората да получават информация от надеждни източници, а не да се водят от страхове и заблуди“, обясни Светлана Савова, инженер-технолог и главен експерт в Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Освен чрез участието си в инициативата, центърът информира обществото и посредством рубриката „Ние ви съветваме“ в социалните мрежи, както и чрез публикации на своя уебсайт и участия в различни публични събития.
Безопасността на храните започва и в домашната кухня
Хранителната верига се контролира от началото до края – от фермата и полето до крайния потребител. Въпреки усилията за гарантиране на безопасността обаче, неправилното съхранение и обработване на храните вкъщи може да създаде рискове.
Сред най-честите грешки са оставянето на сготвена храна продължително време на стайна температура, недостатъчната термична обработка и кръстосаното замърсяване при използване на едни и същи дъски и прибори за сурови продукти и храни, готови за консумация.
„Няма 100% безопасна хранителна верига никъде по света. Затова контролът е важен на всеки етап. Но това, че храните са безопасни, не означава, че ние вкъщи не можем да компрометираме тяхната безопасност“, подчерта Савова.
Тази година посланията на кампанията са популяризирани и чрез кратки видеа в социалните мрежи, създадени с участието на шеф-готвач и инфлуенсър. В тях по достъпен и нагледен начин са представени правилните практики за обработване и съхранение на храните, както и информация за добавките, използвани в хранителната индустрия.
Съществена част от безопасното боравене с храните е правилното им съхранение в хладилника. Суровите продукти трябва да се държат в затворени съдове на по-ниските рафтове, а готовите за консумация храни – отделно и също добре затворени. Така се намалява рискът от пренасяне на микроорганизми между различните продукти.
Размразяването е препоръчително да се извършва в хладилник, а не продължително на стайна температура. Повторното замразяване може да влоши качеството на продукта, затова е важно да се спазват правилата за съхранение и размразяване.
Важна е и информацията върху етикетите. Обозначението „използвай преди“ се отнася до безопасността на продукта и трябва да се спазва стриктно, докато „най-добър до“ е свързано предимно с качествените му характеристики. Алергените също трябва да бъдат ясно обозначени, за да могат потребителите да направят информиран избор.
Добавките в храните – между технологичната необходимост и митовете
Една от основните теми в кампанията е свързана с добавките в храните, познати на потребителите и чрез обозначенията с буквата Е и съответния номер върху етикетите. Те се използват при производството и преработката на храни с определена технологична цел – например за запазване на качеството, подобряване на консистенцията или външния вид на продукта.
„Най-голямата заблуда по отношение на добавките в храните е, че непременно причиняват вреда. Това не е така. Важни са дозата и количеството, което е вложено“, посочи Савова.
Преди разрешаването на дадена добавка се извършва оценка на безопасността, включително за количествата, при които употребата ѝ се счита за безопасна. Европейският орган за безопасност на храните преразглежда оценките при наличие на нови научни данни или конкретни основания за това. При необходимост условията за употреба могат да бъдат променени.
Като примери Савова посочи глицерола, използван в определени замразени десертни продукти, и подсладителя сукралоза. Случаите, при които се появяват нови данни за възможни рискове или за поведението на дадено вещество при определени условия, могат да доведат до допълнителна оценка и промени в условията за употреба.
По думите ѝ добавките са строго регулирани, а разрешените количества се определят предпазливо, като при оценката се вземат предвид и най-уязвимите групи от населението.
„Тези нива се определят изключително предпазливо. Винаги се вземат предвид най-уязвимите групи и се осигурява необходимият запас на безопасност“, подчерта експертът.
Затова потребителите не бива автоматично да възприемат обозначенията с Е-номера върху етикетите като признак за опасност. По-важно е да се познава предназначението на съответната добавка и да се има предвид, че разрешената ѝ употреба е обвързана с определени условия и количества.
Информираният избор е най-добрата защита
Кампанията Safe2Eat е насочена към всички потребители, включително младите хора, които активно използват социалните мрежи. Според Савова е важно подобни инициативи да достигат и до децата и учениците чрез специално разработени информационни дейности, тъй като навиците за безопасно хранене и критично отношение към информацията се изграждат още в ранна възраст.
В ежедневието това означава храните да се съхраняват при подходящи условия, сготвените продукти да се прибират своевременно в хладилник, месото да се подлага на достатъчна термична обработка, а етикетите да се четат внимателно.
„Всичко, което прави хората по-информирани и ги насърчава да не вярват на сензации, страхове и заблуди, има смисъл“, заяви Савова.
Посланието на експерта към потребителите е ясно: „Информираният потребител е спокоен потребител.“ Разумният избор, проверената информация и спазването на основните правила за безопасност остават решаващи за защитата на здравето на потребителите.
Репортаж на Светла Стефанова
