Това се посочва в доклад на Водещата комисия по земеделието и горите в парламента
"Законопроектът за виното и спиртните напитки урежда условията и реда за производството, получаването, преработката, етикетирането, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, продуктите, получени от грозде и вино, и на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал. Винени лозя, засадени без право на засаждане след 1 януари 2007 г., подлежат на принудително изкореняване за сметка на производителя по реда на този закон”. Това се посочва в доклада на Водещата комисия по земеделието и горите в парламента, представен от председателя на комисията Десислава Танева, предаде агенция „Фокус”.
„За получаване право на засаждане от националния резерв лицето подава в Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор, придружено с изискуемите документи, посочени в заявлението, и заплаща такса за разглеждане на заявлението съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ. Производители под 40-годишна възраст, притежаващи необходимите професионални умения и компетентност и които създават ново стопанство, не заплащат таксата. Обстоятелството за професионални умения и компетентност се удостоверява с диплома за агроном, технолог или аграрикономист с бакалавърска или магистърска степен”, предвижда законопроектът.
Предложението на народния представител от ПГ на Коалиция за България Румен Петков – лозови насаждения, създадени с експериментални цели, резултат на селекционна и друга изследователска работа, да не могат да бъдат определяни като производствени, не бе прието. „За” гласуваха 14 народни представители, „против” – 64, а трима се въздържаха.
