От БАК дават примери за нарушен баланс и отслабени позиции във веригата на доставки
Земеделските производители настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни. С подписването на Меморандума на 20 септември 2023 г. беше поставено само началото на решаване на проблемите в сектора. Работата на земеделските производители по дългосрочната политика за развитие на българското земеделие продължава.
Българска аграрна камара, която представлява на национално ниво близо 10 000 земеделски производители от почти всички подсектори на „Растениевъдство“ и „Животновъдство“ и чиито членове-организации са сред подписалите Меморандума от 20 септември 2023 г. предлагат на Правителството да започне детайлно обсъждане на сериозните затруднения и натиск, които земеделците отбелязват. В последните години българските производители на мляко, плодове и зеленчуци, картофи, грозде, пчелен мед и пчелни продукти и др. изпитват сериозни затруднения при реализация на своята продукция както в страната, така и при международната търговия на справедлива пазарна цена поради различни фактори, което налага да бъдат обсъдени причините за това и да бъдат предприети адекватни мерки за отстраняване на затрудненията.
В писмото си до министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, пишат, че искат създаване на Работна група с участието на Министерство на земеделието и храните, Министерство на икономиката, Министерството на финансите, Агенция „Митници“, НАП, Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията, представители на Българска аграрна камара, организации на преработвателите по Закона за храните, организации на потребителите и други, чиято основна задача да бъде изготвяне на механизми за засилване на позицията на българските земеделски производители във веригата на доставки на храни при реализация на българското производство в страната, както и при международната търговия с българска земеделска продукция.
От БАК дават примери за нарушен баланс и отслабени позиции във веригата на доставки:
- При търговията с ЕС и трети страни на оранжерийна продукция натискът идва от вноса от трети страни и най-вече Турция и вноса на краставици от Гърция като вътрешнообщностна доставка.
- Продажбата на плодове и зеленчуци в страната без касов апарат по пазарите с картончета за земеделски производители издадени за 5-10 дка зеленчуци, а продаващи целогодишно по пазарите внос.
- Липса на контрол при продажбата на винено грозде, което се продава по всички възможни пазари. Внася се десертно грозде с документи на винено, което се продава без издаване на касов бон. Цената на гроздето внос от Северна Македония, Румъния и Гърция е с по-ниска цена, той като там е субсидирано за разлика от българското.
- Липса на контрол на вноса и износа на мед и пчелни продукти от ЕС и трети страни. За последните 4 г. вътрешнообщностните доставки и вносът от трети страни са се увеличили 5 пъти, което през 2022 г. достига 42% от произведените количества в страната.
От БАК изразяват съмнение, че защита на българското производство може да се постигне със закон за търговия с аграрни продукти в условията на пазарна икономика и правила на конкуренция на единния пазар на ЕС, затова настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и постигането на обществено съгласие за други подходящи механизми в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни.
От Камарата са убедени, че държавата следва да е водеща за действията, свързани с контрола по веригата и безопасността на храните, а за останалите действия тя следва да съдейства за добрите практики между заинтересованите страни по веригата на доставки и очакват реакцията на Правителството по направеното предложение.
