Климатичните амплитуди стават все по-опасни за земеделието у нас
Рязкото преминаване от зимни към летни температури се превръща в сериозен стресов фактор за земеделието. Това коментира доц. Владимир Власков от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите, според когото все по-големите температурни амплитуди през пролетта и лятото влияят пряко върху развитието на посевите и качеството на реколтата.
„Може да се каже, че тези резки промени са шокови за самите растения. Стана традиция – образно казано – от ботуши да се стигне до джапанки, тоест от зимата директно да се премине към лято“, посочи той.
По думите му подобни климатични колебания съкращават нормалния вегетационен период на културите. Ако още през май настъпят продължителни горещини, това ще се отрази не само върху добивите, но и върху качеството на реколтата.
Въпреки климатичните промени, през последните години житните култури в България, особено пшеницата, продължават да дават сравнително добри резултати. Според доц. Власков обаче екстремните явления стават все по-чести и се проявяват както при температурите, така и при валежите.
„След дълъг сух период и много ниски нива на подпочвените води се стигна до сериозно овлажняване на почвения слой – до 100, а на места и до 200 сантиметра. По данни, които съм виждал, подобно нещо не е имало поне през последните 30 години“, каза климатологът.
Той обясни, че редуването на засушаване и интензивни валежи влияе сериозно и върху почвените микроорганизми. При високи температури и продължителна суша част от микроорганизмите в хумуса се променят, а някои новообразувани могат да се превърнат в патогени.
„Това налага третиране на почвите преди засяване и тук ролята на агрономите е изключително важна“, подчерта доц. Власков.
Той изрази критична позиция и към начина, по който в България се изграждат соларни паркове и ветрогенератори. Според него проблемът е най-вече в застрояването на плодородни земеделски площи.
Като пример той посочи районите в Пловдивско, включително землището на Ръжево Конаре, където върху хиляди декари плодородна земя са изградени соларни инсталации.
„Мястото може да е подходящо за производство на енергия, но въпросът е какво е качеството на почвата. Това са едни от най-богатите райони“, коментира той.
По думите му масовото изграждане на фотоволтаични паркове върху плодородни земи ще има негативни последици, а икономическите ползи трудно могат да се сравняват с потенциала на земеделското производство.
Относно противоградовата защита доц. Власков заяви, че ефективността на системата с ракети и сребърен йодид остава спорна.
„Въздействието върху градоносния облак е доказано, но въпросът е какво е количеството на ракетите, колко големи са те и какъв е ефектът като цяло. Не са малко случаите, когато се закъснява с действието или то е непълноценно“, каза той.
Според него системата трябва да продължи да съществува, но да бъде усъвършенствана. На въпрос дали подобна намеса оказва негативно влияние върху климата в България, той бе категоричен: „В България – не.“
