По-високите температури ускоряват развитието на пшеницата, рапицата и царевицата, но сушата и горещините поставят под натиск добивите
Климатичните промени вече видимо променят календара на европейското земеделие. Данни на Европейската комисия показват, че зимната пшеница, рапицата и царевицата достигат зрелост и се прибират значително по-рано в сравнение с началото на века.
При зимната пшеница разликата в някои части на Европейския съюз достига 20 дни спрямо 2000 г., като подобно изместване се наблюдава и при рапицата и царевицата.
По-високите температури ускоряват развитието
Една от основните причини за промяната е повишаването на температурите. Развитието на растенията е пряко свързано с натрупването на определено количество топлина, необходимо за преминаване от един физиологичен етап към следващия.
Когато температурите са по-високи, необходимите топлинни единици се натрупват за по-кратко време. Така вегетационният цикъл се ускорява, растенията достигат физиологична зрелост по-рано, а жътвата също се измества напред.
Промяната вече е осезаема за земеделските производители. В части от Германия например царевичната жътва, която преди повече от две десетилетия традиционно е била в разгара си около средата на септември, вече се измества към началото на месеца. При пшеницата прибирането на реколтата на места започва още в последните дни на юли вместо през втората седмица на август.
По-ранната зрелост не означава по-високи добиви
По-бързото развитие на растенията обаче не трябва да се възприема автоматично като положителна тенденция.
Високите температури, които ускоряват достигането на зрелост, често са съпроводени със засушаване и продължителни горещи периоди. Когато те съвпаднат с критични фази като цъфтеж, опрашване или наливане на зърното, потенциалът за добив може рязко да намалее.
Особено показателна през 2026 г. е ситуацията във Франция. Според FranceAgriMer към 31 август едва 27% от площите със зърнена царевица са в добро или отлично състояние. Това е най-ниската оценка, откакто институцията поддържа тази статистика от 2011 г.
Франция очаква 35% по-малко царевица
Последиците от сушата и екстремните температури вече се отразяват и върху прогнозите за реколтата.
Френската земеделска статистическа служба Agreste оценява производството на зърнена царевица, включително семепроизводството, на около 9 млн. тона през 2026 г. Това би било най-ниското производство от 1980 г. насам.
Спрямо 2025 г. прогнозираният спад е 35%, като причините са комбинация от по-малки засети площи и по-слаб среден добив. Средният добив се оценява на едва 70,3 квинтала от хектар, или с около 19% под миналогодишното ниво.
Ситуацията показва ясно, че по-ранното узряване не е равнозначно на по-добра реколта. Напротив – ускореното развитие може да намали времето, през което растенията натрупват биомаса и формират добива, особено когато е съчетано с недостиг на вода.
Земеделският календар в Европа се променя
Тенденцията поставя нови предизвикателства пред фермерите – от избора на сортове и хибриди и определянето на оптимални срокове за сеитба до напояването, растителната защита и организацията на жътвата.
Адаптацията към по-топъл и по-непредвидим климат все повече ще определя конкурентоспособността на растениевъдството в Европа. За земеделските производители въпросът вече не е единствено кога ще настъпи зрелостта, а дали културата ще разполага с достатъчно вода и подходящи условия през критичните етапи, за да реализира своя добивен потенциал.
