Какви мерки са заложени в Стратегията за развитие на българското розопроизводство и розопреработка
Тази година вдъхва нова надежда на бранша Розопроизводство. Ставката за килограм розов цвят се вдигна почти двойно спрямо 2021 г. и хората се върнаха на полето, каза за БТА Владимир Стоянов, председател на Сдружение "Българска розова долина".
По думите му в последните години в България се произвеждат между 10 000 и 15 000 тона рози и между 2,5 и 4,5 тона розово масло, като за 2020 година страната ни е изнесла близо тон и половина розово масло, според данни на Националния статистически институт. Основните дестинации за износ извън Европейски съюз са САЩ, Япония, Южна Корея.
Големият проблем обаче е неглижирането на сектора с години от страна на държавата, липсата на целенасочена политика, която да защити българския производител и българския преработвател. Държавата позволи, под атрактивния флаг на "чужди инвестиции", да даде възможност на трети за Европейския съюз държави да отворят фабрики тук и от клиенти да се превърнат в наши конкуренти, посочи Стоянов.
Именно затова водещи браншови организации в сектор "Розопроизводство и етерично-маслени култури" изготвиха Стратегия за развитие на българското розопроизводство и розопреработка. като Министерството на земеделието е поело ангажимент да инициира промяна в Закона за маслодайната роза, с която Стратегията да влезе в самия закон.
Сред акцентите на стратегията, предложена от браншовиците, са: въвеждане на обвързано финансиране за земеделските стопани, включване на сектора в специализирани програми за наемане на работна ръка; обвързване на държавните стимули и регулация с научни изследвания за запазване качеството на розата и розовото масло, както и внедряване на иновации; възстановяване и разширяване на позициите на България на външните пазари на продукти от маслодайна роза и утвърждаване на розата като символ на България, укрепване на връзката с туризма.
До 2025 г. се очаква световната търговия с ароматични продукти, получени от растения, да надхвърли 9 милиарда долара.
„Бъдеще има и ние вярваме, че ключът към устойчивост не е в свиване на производството, а в развиване на нови пазари и нови приложения на продуктите“, каза още Стоянов.
