Радостин Стойчев: Новите технологии са бъдещето на производството на меки плодове
В землището на Самоков, на около 1000 метра надморска височина, се намира едно от стопанствата, които залагат на устойчивото и модерно производство на меки плодове. Радостин Стойчев развива семейния бизнес от 2003 година, а от 2007 г. насочва изцяло производството към биологично отглеждане.
На площ от около 500 декара стопанството произвежда малини, боровинки, къпини и череши. Планинският климат и специфичните условия в района на Самоков се оказват изключително подходящи за развитието на тези култури.
„Районът е много благоприятен за отглеждане на меки плодове. Особено малината се чувства отлично в планински и полупланински условия“, посочва Радостин Стойчев.
За да бъде производството по-прецизно и ефективно, в стопанството вече се използват съвременни технологии. Сред тях е автоматизирана система за напояване, която позволява пълен контрол върху подаването на вода и хранителни вещества към растенията.
„Целият процес е автоматизиран. Можем да следим във всеки един момент какво количество вода и какви препарати са подадени, в коя зона и при какви условия. Това ни дава възможност за много по-точно управление на производството“, обяснява Стойчев.
Според него основните предизвикателства пред производителите на меки плодове вече не са свързани само с напояването, а с климатичните промени.
„Колкото и добре да поливаме, високите температури и силното слънцегреене оказват влияние върху растенията. Затова трябва да започнем да използваме нови технологии – засенчващи мрежи и системи, които физически предпазват растенията от прекомерното нагряване“, казва производителят.
Стопанството подготвя и нови инвестиции чрез проекти, свързани с модернизация и иновации. Сред планираните технологии са дронове за растителна защита и мониторинг на посевите.
„Дроновете навлязоха сериозно в земеделието през последните години. Те позволяват много по-бързо и ефективно пръскане. Има случаи, когато с традиционна техника обработката на едно поле може да продължи цяла нощ, докато с дрон площ от около 8 декара може да бъде напръскана за няколко минути“, посочва Стойчев.
Следващата стъпка е използването на дронове не само за третиране, но и за диагностика на състоянието на растенията. В тази посока Българската асоциация на малинопроизводителите работи съвместно с научни организации.
„Идеята е чрез заснемане от въздуха дронът да може да показва различни проблеми в растенията – недостиг на вода, хранителни вещества или проблеми в почвата. Чрез специален анализ и цветни карти ще можем много по-бързо да реагираме“, обяснява той.
Сред бъдещите разработки са и роботи, които да подпомагат прибирането и транспортирането на продукцията от полето. Според Стойчев автоматизацията постепенно ще навлезе и при беритбата на меки плодове.
„Не става въпрос хората да изчезнат от производството, а да се облекчи тежкият физически труд. Вече се разработват роботи, които да транспортират касетките с продукция от полето до базата. При беритбата на ягоди, малини, къпини и боровинки обаче е необходимо много специфично настройване, защото плодовете са нежни“, казва производителят.
По думите му в страни като Италия и Япония вече активно се използват подобни технологии, а очакванията са в следващите години роботизацията да стане част от ежедневието и в производството на меки плодове.
В стопанството на Радостин Стойчев постоянно работят между 30 и 40 души, а по време на активния сезон се наемат допълнителни работници за прибирането на реколтата. Именно осигуряването на сезонна работна ръка остава един от големите проблеми пред сектора.
„Еднодневните трудови договори създават сериозна административна тежест. Предлагали сме многократно системата да бъде опростена, като проверката да се извършва само чрез единен идентификатор, вместо да се попълват множество данни“, коментира Стойчев.
Според него дигитализирането на процеса би улеснило както производителите, така и контролните органи.
„Нашата асоциация е предложила тази идея, защото целта е да има по-малко бюрокрация и повече ефективност. Институциите трябва да търсят решения, които отговарят на реалните условия, в които работят земеделските производители“, допълва Радостин Стойчев.
