На кои нишови култури залагат нашите земеделци и има ли предизвикателства при отглеждането им
Разширяването на сеитбооборота с различни култури е важна част не само от растителната защита, но и от управлението на производствения риск. Все повече земеделци търсят алтернативи на традиционните култури като пшеница, царевица, слънчоглед и рапица, като включват в стопанствата си грах, люцерна, нахут, соя, кориандър, сорго и памук. Според инженер-агронома по растителна защита Иван Дражев обаче всяка от тези култури има своите специфични предизвикателства.
„Разнообразяването на сеитбооборота е много важно за земеделците – не само от гледна точка на растителната защита, но и за намаляване на производствения риск“, посочва Дражев.
По думите му по-голямо разнообразяване се наблюдава в Южна България. През тази година там много стопани са заложили на кориандър и нахут. В различни райони на страната се отглеждат още зимен и пролетен грах, люцерна и други бобови култури.
Соята остава нишова култура
Сред културите, които могат да разнообразят сеитбооборота, е соята. Дражев я определя като много добра култура и отличен предшественик, но и като рискова за българските условия.
За сравнение той посочва Сърбия, където соята се отглежда върху около 2 млн. дка, докато у нас площите са значително по-малки. По негови данни през тази година те са около 20 хил. дка, концентрирани основно в районите на Кнежа и Павликени.
Причината соята да остане нишова култура е свързана до голяма степен с климатичния риск. Критични са периодите на цъфтеж и опрашване, когато високите температури могат сериозно да повлияят върху добива.
Соргото – устойчива на суша култура, но с проблеми при реализацията
Друга възможност за разнообразяване на сеитбооборота е соргото. То се отличава със своята сухоустойчивост и може да се отглежда както за силаж, така и за зърно. Основният проблем според Дражев обаче е реализацията на продукцията.
Интересен пример е затвореният производствен цикъл, при който земеделско стопанство отглежда сорго, след което го използва в собствен завод за производство на спирт. По този начин продукцията има гарантирана реализация и се постига по-добра икономика на производството.
При соргото обаче сериозно предизвикателство остава растителната защита, особено контролът на житните плевели. След отпадането на някои използвани в миналото активни вещества възможностите за почвен контрол са ограничени.
По думите на Дражев има решения чрез използването на специално селекционирани хибриди. Два са хибридите, които са устойчиви на никосуфурон, и един, който е устойчив на имазамокс. Това позволява контрол на житните плевели в конкретните технологии, но изборът на хибрид трябва да бъде направен предварително, тъй като различните устойчиви хибриди не могат да се третират взаимозаменяемо.
При широколистните плевели възможностите са по-широки и могат да се използват активни вещества като дикамба и мезотрион.
Кориандърът – добра култура за сеитбооборота, но с ограничени решения за плевелите
Кориандърът също намира място в сеитбооборота на все повече стопанства, особено в Югоизточна България. Дражев посочва, че културата се отглежда основно в районите на Бургас и Сливен.
Производството обаче е силно зависимо от пазара. В една година добивите могат да бъдат добри, но ниската цена да доведе до загуби, докато през следващата по-ниският добив може да бъде компенсиран от по-добра пазарна реализация.
Сериозен проблем при кориандъра е контролът на широколистните плевели. Според Дражев липсват достатъчно регистрирани решения за тази цел, което поставя производителите в затруднено положение. За житните плевели възможностите са по-добри и могат да се използват подходящи противожитни хербициди след поникването.
При болестите също има ограничения. Сред проблемите е чернилката по кориандъра, но при сухо време рискът от развитие на болести е по-нисък.
Люцерната – ценен предшественик и възможност за износ
Люцерната е друга култура, която успешно се вписва в разнообразния сеитбооборот. При нея основният проблем от гледна точка на растителната защита са плевелите.
Според Дражев в практиката има хербицидни решения за контрол на плевелите при люцерната. По-специфичен проблем е кускутата – паразитен плевел, който може да обхване цели участъци.
Дражев посочва и практическо решение, което е използвал в своята работа – след окосяване на люцерната, заразените участъци могат да бъдат третирани с разтвор на амониева селитра. При неприятелите се използват стандартни инсектицидни решения, включително пиретроиди.
Люцерната има и сериозен икономически потенциал. Дражев дава пример със стопанство, при което над половината от обработваемите площи са заети с люцерна, а произведената продукция се изнася за Саудитска Арабия.
Бобовите култури подобряват почвеното плодородие
Грахът, нахутът, соята, фасулът и лещата имат още едно важно предимство – те са азотфиксиращи култури и са ценни предшественици.
„Категорично бобовите култури за мен са страхотен предшественик“, казва Дражев. По думите му те усвояват атмосферния азот и го превръщат във форма, достъпна за растенията. Това е особено важно на фона на стремежа към намаляване на употребата на минерални торове.
Българските земеделци постепенно натрупват повече опит с тези култури. Най-широко се отглеждат грахът и люцерната, а соята остава концентрирана в отделни райони. Леща и фасул се произвеждат основно там, където има подходящи технологии и сортове.
При растителната защита бобовите култури също предлагат достатъчно решения за контрол на житните и широколистните плевели. Сред използваните активни вещества е бентазонът, а в по-малка степен се използват и други решения.
Най-големият риск обаче отново е климатичният. Цъфтежът и опрашването са критични фази, особено при соята. Екстремно високите температури в този период могат да доведат до сериозен спад на добива.
Памукът се връща в сеитбооборота на отделни стопанства
Памукът също е сред културите, които могат да внесат разнообразие в сеитбооборота. В миналото площите у нас са били значително по-големи, докато днес се отглеждат около 25–30 хил. дка.
Производството е концентрирано основно в Южна България, като реализацията на продукцията е свързана с гръцкия пазар. В Северна България са правени експерименти с отглеждането на памук, но липсата на подходяща техника, включително памукокомбайни, остава сериозно ограничение.
От гледна точка на растителната защита при памука също има ограничения, особено при хербицидите. Почвените хербициди имат важна роля за контрола на житните и широколистните плевели, а през вегетацията се използват решения за контрол на житните плевели.
Междинните култури – повече от допълнение към сеитбооборота
През последните години все по-голям интерес в България има и към междинните и покривните култури. Според Дражев те имат редица предимства, които надхвърлят растителната защита.
На първо място, те се включват като допълнителен елемент в сеитбооборота. Освен това потискат развитието на плевелите, тъй като обикновено се засяват гъсто и покриват почвената повърхност.
След достигане на необходимата растителна маса покривните култури се унищожават, а органичните остатъци допринасят за увеличаване на органичната материя и хумуса в почвата.
Някои видове, например определени сортове репички, имат и функцията на естествен „разрохквач“. Кореновата им система прониква на значителна дълбочина и може да подобри структурата на почвата, без да е необходимо допълнително механично продълбочаване.
Друго важно предимство е защитата от ветрова ерозия. Когато почвата е покрита с растителност, най-фините и плодородни почвени частици се задържат на място.
Затова според Иван Дражев земеделците, които вече са въвели междинни и покривни култури и виждат ефекта от тях, имат основание да продължат да ги използват. Те могат едновременно да подпомогнат сеитбооборота, да ограничат плевелите, да подобрят почвеното плодородие и да намалят риска от ерозия.
