Пренасочените евросредства към мярка 121 ще са не само за нова агротехника
В рамките на второто издание на Международното специализирано изложение „БАТА АГРО 2011“ Управителният съвет на Българската асоциация на търговците на агротехника /БАТА/ организира в сградата на Регионалния исторически музей дискусия, фокусирана върху състоянието на земеделския машинен парк в България и съществуващите перспективи за неговото обновяване. Водещи участници на кръглата маса бяха председателят на БАТА Христофор Бунарджиев, Александър Хаус – член на комитета за Централна и Източна Европа в сектор „Земеделска техника“ /VDMA/, д-р Бернд Шерер – изпълнителен директор в сектор „Земеделска техника“ и представител на немската инженерна федерация VDMA и заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова.
С активни и аргументирани позиции в дискусията участваха и Александър Йоцев в качеството му на председател на постоянната работна група по ос 1 от Програмата за развитие на селските райони /2007-2013/, Радослав Христов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, Георги Алексиев – изпълнителен директор на Контролно-техническа инспекция към МЗХ, Христо Цветанов – председател на Асоциацията на земеделските производители в България, Преслав Панев – ръководител на работна група към Българската асоциация на консултантите по европейски програми /БАКЕП/.
С цел очертаване на проблемите и конкретизиране насоката на усилията на членовете на БАТА в помощ на земеделските производители нейният председател Христофор Бунарджиев представи пред участниците в кръглата маса точните данни и цялостна картина на състоянието на земеделската техника у нас и възможностите за нейното модернизиране с цел постигане конкурентоспособност на родното земеделие. Подробната му презентация разкри обективната истина за остарелия машинен парк на земеделските ни стопанства и изчерпаните в момента европейски средства, с които досега беше постигнато някакво обновяване.
Участниците в кръглата маса получиха ясна представа с конкретни цифри за присъствието на видовете селскостопански машини, особено комбайни и трактори, за техните възрастови характеристики и амортизацията в годините на ползването им. Наложи се категоричният факт и извод, че 92 на сто от селскостопанската техника у нас е над 10 години. Това я прави морално остаряла и на практика отдалечаваща българския земеделец от конкурентоспособността на европейските му колеги. В периода 2005-2009 г. въпреки действието на пердприсъединителната програма САПАРД и мярка 121 на ПРСР тракторите в страната са се увеличили с малко над 2 на сто, а комбайните – с малко над 3 на сто. Най-голям е броят на тракторите, които са над 10 години. Фактът е валиден и за комбайните. Липсата на земеделски инвестиции е причина за изключително ниския темп на обновяване на агротехниката, стана ясно от думите на председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов.
Зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова внесе утешителен ракурс по проблема с недостига на финансов ресурс за нови агромашини, като повтори думите на министър Найденов от приветственото му слово при откриването на Международното изложение „БАТА АГРО 2011“, че в момента се водят преговори с Европейската комисия за пренасочване на средства от други, по-малко атрактивни мерки на ПРСР, към мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. Чу се отново числото от 140 млн. евро, които и агроминистърът обяви часове преди дискусията като 280 млн. лв., но за разлика от него зам.-министър Боянова уточни, че на тези пари ще разчитат и други приоритетни сектори и ангажименти, поети към земеделските производители у нас и ЕС в политиката на агросектора ни. Александър Йоцев отбеляза огромния потенциал и перспективи на селското ни стопанство с оглед увеличаващото се население на планетата и крещящата нужда от по-голямо производство на храни.
Да бъде създадена от държавата специална банка за подкрепа на българското земеделие, която да осигурява на желаещите земеделци бързи кредити с основен годишен лихвен процент от 3,5 на сто, беше една от идеите, родени на срещата-дискусия. Участниците в нея се обединиха около идеята, че българската държава трябва да подкрепи земеделието като сектор, който доказа своя явен потенциал в годините на криза и да осигури кредитен ресурс от порядъка на 1 млрд. лева на тази банка. Парите трябва да влязат в оборот за земеделско производство, от което полза и просперитет ще имат както държавата, така и земеделските стопани. Вместо тези средства да стоят във фискалния резерв и да очакваме само нотификации на исканията си от Брюксел, май е време да си помогнем и сами. Парите, влезли в оборот за нова техника, а оттам и за конкурентоспособно българско земеделие, ще се умножат и ще изведат агросектора като водещ в икономиката ни. Макар и доказал се, той често е неглижиран с намерения и очаквания.
В същото време немските колеги на членовете на БАТА показаха с числа и факти как с воля и целенасочени усилия вече преодоляват кризата. При тях продажбите на агротехника вече са на път да достигнат обемите на най-успешната 2008 година, въпреки спада от 25 на сто през 2005 г., се разбра от презентацията на Александър Хаус. Радослав Христов пък припомни на управляващите земеделската политика у нас, че в момента в ЕС се преразпределят средствата за новия програмен период от 2015 до 2020 г. За да не останем отново самозаблудени и ощетени, ни е нужна волята да потърсим достойното място на българския фермер до европейския му колега от старите страни членки, както на общия европейски пазар, така и като равнопоставеност при правата и субсидиите в рамките на Общата селскостопанска политика.
