Д-р Мирослав Първанов, заместник-председател на Българския ветеринарен съюз: Трябва да запазим антибиотиците като стратегическо средство за лечение
Антимикробната резистентност е глобален проблем, който засяга едновременно здравето на хората, животните и околната среда. Затова справянето с нея изисква координирани действия между институциите и различните медицински направления. Това коментира д-р Мирослав Първанов, заместник-председател на Българския ветеринарен съюз, по време на форум, посветен на борбата с антимикробната резистентност.
По думите му концепцията „Едно здраве“ поставя акцент върху взаимната зависимост между човешкото и животинското здраве и състоянието на околната среда. Нито една институция или отделен сектор не може самостоятелно да реши проблема, тъй като микроорганизмите и изградената от тях устойчивост не познават граници между различните сфери.
Продължителната и неправилна употреба на антибиотици през годините е сред основните причини за развитието на резистентност. Особено сериозен е бил проблемът в индустриалното животновъдство, птицевъдството и свиневъдството, където широкоспектърни антибиотици често са използвани не само за лечение, но и с профилактична цел. В резултат част от бактериите са придобили устойчивост към лекарствата, което създава рискове както за животните, така и за човешкото здраве.
Според д-р Първанов антибиотиците трябва да се използват целенасочено и само при ясни медицински показания. Когато е възможно, причинителят на инфекцията трябва да бъде установен чрез лабораторно изследване и антибиотикограма, за да се избере най-подходящото средство за лечение. Във ветеринарната медицина все още има какво да се наваксва по отношение на лабораторния контрол и по-широкото прилагане на тези изследвания.
Като основни инструменти за ограничаване на резистентността ветеринарният сектор залага на засилена биосигурност, подобряване на условията за отглеждане на животните и по-широко използване на ваксинацията. Целта е да се намали заболеваемостта и необходимостта от антибиотично лечение. Същевременно европейското законодателство въвежда строги ограничения и правила за употребата на антимикробни средства при животните, включително запазването на определени антибиотици за лечение на хора.
Особено внимание трябва да се отделя и на хранителната верига. Контролът върху микроорганизмите и употребата на антимикробни средства трябва да започва още във фермата, тъй като животинските продукти са част от пътя, по който резистентни бактерии могат да достигнат до човека.
Д-р Първанов подчерта, че Българският ветеринарен съюз приема борбата с антимикробната резистентност като водеща кауза. Той припомни, че през януари 2026 г. правителството е приело Национална програма за борба с антимикробната резистентност, която определя необходимите стъпки и участващите институции.
Очаква се сътрудничеството между хуманната и ветеринарната медицина и представителите на институциите, отговорни за околната среда, да бъде затвърдено с меморандум за общи действия в рамките на концепцията „Едно здраве“. Според д-р Първанов проблемът не бива да бъде подценяван, а конкретните мерки трябва да започнат да дават резултат възможно най-скоро.
Репортаж на Инес Златанова-Йонова



