Включването на мерки за кокошките носачки и прехода от клетъчни към алтернативни системи е необходимо да бъдат заложени в плана, за да бъде подготвен секторът за предстоящите законодателни изменения
Министерството на земеделието подаде до Европейската комисия актуализиран вариант на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. в началото на ноември, без да изпълни указанията на ЕК за включване на мерки за хуманно отношение към кокошки носачки, прасета, телета, свине майки.
Планът е основополагащ документ в политиките на страната ни в областта на земеделието. В него се съдържат приоритетните земеделски сектори за финансово подпомагане в новия програмен период. Той е подаван към Европейската комисия още през пролетта на 2022 г.
В началото на лятото на 2022 г. бяха получени коментари от ЕК относно плана. В тях бяха отбелязани пропуски в политиката за хуманно отношение към животните – тя включва единствено преживните животни. В текста липсваха мерки за хуманно отношение към кокошки носачки, прасета, телета, свине майки. Тогава ЕК призова България да въведе конкретни мерки за хуманно отношение към животните, които трябва да включват и споменатите по-горе животни.
През октомври 2022 г. е съставена нова версия на плана, която е изпратена до ЕК в началото на ноември. Конкретна препоръка за насърчаване отглеждането на кокошки носачки в незатворени системи е включена в него, но текстът фигурира не в съответната точка за хуманното отношение към животните, а е упоменат бегло в точката за инвестиции в земеделски стопанства:
"Приоритетни за подпомагане също така са проекти на земеделски стопани с включени инвестиции в прехода към алтернативните системи за отглеждане на кокошки носачки (например: волиера, свободно отглеждане)."
"При така съставен текст без конкретика и без изрично посочени мерки за хуманно отношение към кокошките носачки България на практика не изпълнява препоръките на Европейката комисия в тази посока.
Включването на мерки за кокошките носачки и прехода от клетъчни към алтернативни системи е необходимо да бъдат заложени в плана, за да бъде подготвен секторът за предстоящите законодателни изменения. Над 60 ферми в България отглеждат 3,6 милиона кокошки в клетки. Това са 1/3 от всички предприятия, заети в сектора на производството на яйца в страната – те отглеждат над 2/3 от всички индустриални кокошки в България.", споделя Елена Савова, координаторка на кампания „Разперени криле“ в организацията за защита на животните КАЖИ.
На 30 юни 2021 г. Европейската комисия заяви намерението си да представи най-късно до 2023 г. законодателно предложение за забрана за използването на клетки. Очаква се то да влезе в сила от 2027 г. Отговорност на Министерството на земеделието е да заложи съответните мерки в Плана за плавен преход на сектора към предстоящото премахване на клетките. Този акт ще отрази нагласите на българските и европейските граждани за преход към по-етични и устойчиви селскостопански системи.
Въпроси и предложения във връзка с новата Обща селскостопанска политика 2021-2027 и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България могат да бъдат изпращани на следния имейл адрес: cap@mzh.government.bg
