Семейният тандем зад едно от най-модерните стопанства в България
Между склоновете на Стара планина и Средна гора, в землището на павелбанското село Александрово, се намира една от онези ферми, в които животновъдството не е просто бизнес, а съдба. Тук, сред просторните пасища и модерните стопански сгради, Мехмед Бесоолу и семейството му вече повече от три десетилетия изграждат устойчив модел на месодайно говедовъдство.
Началото, както често се случва, тръгва от традицията. Още като дете Бесоолу е до дядо си и първите животни, които отглеждат заедно. „Оттам съм запален“, казва той, без да крие, че именно обичта към животните е причината да остане в този труден сектор, от който мнозина днес се отказват.
Днес стопанството му обхваща над 2000 селекционни животни от три водещи месодайни породи – Абердийн Ангъс, Лимузин и Херефорд. Селекцията не е случайна – тя е целенасочен процес, който започва още през 2004 година. Част от стадото има корени още от първите внесени в България животни, а по-късно базата се допълва с генетика от Троянския институт и вносни разплодници след 2008 година.
Фермата впечатлява не само с мащаб, но и с организация. Всяка сграда е изградена с ясна логика и дългогодишен опит. Разположението, вентилацията, разделянето на животните по породи – всичко е премислено до детайл. „Всичко е измислено с годините – от какво имаме нужда“, обяснява стопанинът. Животните са групирани така, че да се избегне стрес и агресия – практика, която показва колко добре е познато тяхното поведение.
Зад този мащаб стои сериозна ресурсна база. Стопанството обработва около 20 000 декара земя, половината от които са пасища. Именно това прави възможно изхранването на стадото. „Без собствена база е невъзможно да се занимаваш с месодайни животни“, категоричен е Бесоолу. Инвестициите също са впечатляващи – направени изцяло със собствени средства, без европейско финансиране или кредити, а чрез постепенно развитие и реинвестиране от други бизнеси като розопроизводство, преработка и търговия.
Въпреки мащабите, предизвикателствата не липсват. Ограниченият достъп до планински пасища през последните години принуждава стопанството да промени модела си на паша. В същото време пазарът в България все още трудно приема висококачественото говеждо месо. „Скъпо е, а дълго време липсваха сериозни угоителни стопанства“, обяснява фермерът. Все пак тенденцията се променя и според него търсенето постепенно нараства – както у нас, така и в световен мащаб, където недостигът на говеждо месо става все по-осезаем.
Затова и стратегията на стопанството е ясна – разширяване на производството и засилване на угояването. В момента във фермата се угояват около 1000 животни, а плановете са този брой да расте, с акцент върху породите Ангъс и Лимузин.
Зад успеха обаче стои не само бизнес логика, а и силен семеен гръб. Съпругата му Тюркян Бесоолу поема административната част и е до него още от самото начало. „Успехът се гради върху семейния тандем“, казва тя, убедена, че без взаимната подкрепа нищо от постигнатото нямаше да бъде възможно.
Дъщеря им Серпил също е част от екипа. Завършила стопанско управление, тя съзнателно избира да остане във фамилния бизнес. За нея баща ѝ е не само ръководител, но и пример – човек с твърд характер, който умее да обединява хората около себе си. „Той не е просто шеф, а и приятел“, споделя тя.
И може би именно тук се крие отговорът как се изгражда успешна ферма – не само с инвестиции и технологии, а с отношение към хората и животните. Защото, въпреки многото дейности и ангажименти, Мехмед Бесоолу намира време всеки ден да бъде сред стадото.
„Като вляза при животните, след един час всичко ми е изчистено“, казва той.
