Технологиите и любовта към животните държат българското животновъдство живо
Антон Димитров е земеделски производител от село Ставерци, община Долни Дъбник, който обработва земи и в съседната община Искър – в района на село Староселци. Стопанството му е пример за последователно развитие – от няколко крави до модерно смесено производство, в което растениевъдството и животновъдството се допълват и развиват заедно.
Пътят му в земеделието започва веднага след отбиването на военната служба през 2000 година. Първата му стъпка е животновъдството – традиционен поминък за неговото семейство. Започва с една-две крави, а с годините изгражда стадо от около 50 млечни крави от породата Черношарено говедо, към което добавя и малък брой месодайни животни от породите Абърдийн Ангус и Белгийско синьо.
Развитието на животновъдството естествено води до необходимостта сам да осигурява фуражите за животните. В началото отглежда люцерна и овес, а зърното закупува. Постепенно увеличава обработваемите площи и започва да инвестира в собствена земеделска техника.
Днес стопанството обработва около 2000 декара земя. Основните култури са пшеница, слънчоглед, царевица, люцерна и овес, като последните две осигуряват основната част от фуража за животните. На практика почти цялото изхранване на стадото е със собствено произведени фуражи, което дава по-голяма независимост и контрол върху производството.
Освен със съвременна механизация, стопанството разполага и със складова база с капацитет около 2000 тона зърно. Въпреки това Антон Димитров признава, че през последните години съхраняването на продукцията не носи очакваните икономически ползи заради нестабилната пазарна конюнктура.
По думите му ситуацията както при зърнопроизводството, така и при животновъдството остава изключително тежка. Изкупната цена на суровото мляко е около 42 евроцента за литър – ниво, което поставя много фермери в трудно финансово положение.
През последните години стопанството инвестира сериозно в прецизно земеделие. Машините са оборудвани с GPS навигация и компютърно управление, които осигуряват максимално точно торене и растителна защита без припокривания и пропуски. Според Антон Димитров именно внедряването на модерни технологии е ключът към запазването на конкурентоспособността на българските земеделски стопанства.
Най-голямото предизвикателство пред производството обаче остават климатичните промени. По негови наблюдения безснежните зими, продължителните засушавания и все по-честите екстремни климатични явления не позволяват на културите да разгърнат пълния си потенциал, независимо от качествената генетика на семената и добрата агротехника.
В стремежа си да се адаптира към новите условия фермерът вече планира изграждането на интелигентна поливна система, която да осигурява прецизно подаване на вода според реалните потребности на растенията.
По отношение на подпомагането той разчита основно на директните плащания и участието в част от екосхемите, включително за екстензивна паша върху общински пасища.
През годините Антон Димитров е кандидатствал по пет европейски проекта, като успешно е реализирал два от тях. Първият е за закупуване на прикачен инвентар, а последният – за нов трактор и високопрецизна сеялка, които допринасят за повишаване на ефективността на стопанството.
Според него държавата трябва да промени отношението си към земеделските производители, особено към животновъдите. Той смята, че обществото често възприема фермерите единствено като получатели на субсидии, без да осъзнава огромния труд, който стои зад производството на качествена храна.
„Животновъдството е работа 365 дни в годината – без почивен ден, без празници“, казва той. По думите му все по-малко хора са готови да поемат подобна отговорност.
Антон Димитров е убеден, че производството на храни е въпрос на национална сигурност и България трябва да запази и развива собствения си земеделски потенциал, вместо да става все по-зависима от внос.
За бъдещето на стопанството той планира нови инвестиции в интелигентни технологии, прецизно напояване и модерна техника. Вярва, че именно технологиите ще помогнат на земеделието успешно да се адаптира към климатичните промени и да остане конкурентоспособно.
Към своите колеги Антон Димитров отправя призив да не се отказват въпреки трудностите. Според него животновъдството в България е достигнало критичен минимум, а в сектора остават предимно хората, които истински обичат професията си.
„Животновъдството трудно може да съществува само като бизнес. За да останеш в него, трябва преди всичко да обичаш животните“, убеден е земеделският производител.
