Продоволствената сигурност започва от родното производство
Българското животновъдство губи производствения си капацитет, а без сериозна промяна в подхода страната все по-трудно ще задоволява собствените си потребности от храни. Това е оценката на Йордан Малджански, старши научен сътрудник в областта на животновъдството, който настоява за възстановяване на връзката между науката, производството и държавната политика.
По думите му, броят на земеделските производители е намалял драстично през последните десетилетия. Според него раздробяването на производството и липсата на достатъчно подготвени специалисти затрудняват развитието на сектора и ограничават възможностите за устойчиво производство на храни.
Като основно решение Малджански посочва необходимостта от промяна на модела на земеделие. Програмата, която представя, е насочена към възстановяване на българското производство на храни и превръщането му в основа на икономическото и социалното развитие. Според него животновъдството трябва отново да заеме водещо място, а държавата да участва активно в стопанските процеси като равноправен икономически субект.
Науката трябва да решава производствени проблеми
Малджански припомня развитието на българското селско стопанство през втората половина на миналия век, когато научните институти и опитните станции са били тясно свързани с практиката. Според него тогава науката е била използвана като пряка производствена сила, а разработваните технологии са позволявали да се управляват и оптимизират производствените процеси.
Той дава за пример индустриализацията на свиневъдството и птицевъдството, както и използването на математически модели за планиране и оптимизиране на добивите. В областта на селекцията и популационната генетика са били прилагани системи за контрол на голяма част от животните, отглеждани в страната.
Според специалиста разрушаването на тези структури след политическите и икономическите промени е прекъснало връзката между научните разработки и реалните потребности на производителите. Днес, по думите му, е необходимо научният потенциал отново да бъде насочен към конкретни проблеми в стопанствата, а не да се ограничава единствено до обучение и административни дейности.
Селекцията и животновъдството се нуждаят от нова посока
Особено критичен е Малджански към състоянието на селекцията в животновъдството. Той поставя въпроса доколко средствата, отделяни за тази дейност, водят до реално подобряване на продуктивността и качествата на животните.
Като пример посочва овцевъдството и значението на вълната, която според него не бива да бъде подценявана като икономически и селекционен ресурс. По думите му България има традиции в овцевъдството, говедовъдството и козевъдството, които могат да бъдат основа за възстановяване на производството.
Малджански свързва проблемите в сектора и с отслабването на специализираните производствени структури. Според него възстановяването на животновъдството изисква не само финансово подпомагане, но и ясна стратегия за селекция, организация на производството и ефективно използване на научните знания.
Здравето на животните зависи и от технологията на отглеждане
По отношение на болестите по животните специалистът подчертава значението на цялостната организация на производството. Според него промените в начина на отглеждане, хранене и управление на животните трябва да се основават на научни принципи и утвърдени технологии.
Той изразява несъгласие с подходи, които не отчитат достатъчно технологичните особености на животновъдството. По думите му са необходими експертни решения, съобразени с конкретните производствени условия, както и по-активно участие на специалистите при разработването на секторните политики.
Продоволствената сигурност трябва да бъде държавен приоритет
В основата на предложената от Малджански програма стои разбирането, че производството на храни не бива да се разглежда единствено като пазарна дейност, а и като стратегическа инвестиция в бъдещето на страната.
Той предлага потребностите на населението от основни хранителни продукти да се изчисляват предварително, след което да се определят необходимите количества суровини, фуражи и животни за тяхното производство. В този модел зърното има ключово значение, тъй като осигурява хранителната база за животновъдството.
Според него държавата трябва да има активна роля в организацията на производството, включително чрез подкрепа за фуражното производство и създаване на условия за устойчиво снабдяване с основни храни.
Малджански обръща внимание и на обезлюдяването на селските райони. По думите му земята не може да бъде пълноценен производствен ресурс без хора, които да я обработват и да развиват стопанска дейност. Затова възстановяването на селското стопанство трябва да върви заедно с възможностите за заетост и нормален живот в селата.
В заключение специалистът настоява за цялостна промяна в управлението на сектора, която да обедини държавната политика, науката и реалното производство. Според него само чрез възстановяване на производствения капацитет и целенасочено развитие на животновъдството България може да укрепи своята продоволствена сигурност.
Репортаж на Инес Златанова-Йонова
