През следващите 10 години пазарът за биопродукти ще расте по-бавно. Това посочват експерти от Европейската комисия в своята средносрочна прогноза
Пазарът за храни и други аграрни продукти е подвластен на разнородни интереси. Според наблюденията на Европейската комисия през следващата декада общественият натиск ще става все по-силен, като очакванията на потребителите ще останат противоречиви. Хората искат храните да са на достъпни цени, да са здравословни и проследими, както и да са произведени устойчиво и при спазване на екологични стандарти. В краткосрочен план търсенето на биопродукти ще нарасне, а с него и производството в Европейския съюз. В по-дългосрочна перспектива обаче тенденцията ще се забави, тъй като преминаването към биологично селско стопанство е свързано с прекалено много изисквания и бюрокрация.
През последните години пазарът за биопродукти, особено храни, бележи голям ръст. През 2018 година оборотът, генериран в Съюза, достигна 34 милиарда евро. Растежът ще продължи и до 2030-та, смятат експертите, но с по-бавна скорост, защото биопроизводителите ще бъдат изправени пред нови предизвикателства – намирането на работна ръка, невъзможността за употреба на препарати и още по-строги правила за хуманното отношение към животните.
Очакванията на Комисията са до 2030 година биоплощите да достигнат 18 милиона хектара, или 10 процента от общата обработваема земя в Съюза. Най-значителен ръст ще има при нивите, използвани за фуражни култури като зърно и протеинови, както и захарно цвекло и бобови. В момента търсенето на тези продукти надвишава предлагането и се налага внос от трети страни. По-голям импорт ще има и на биопродукти, които почти не се произвеждат в Европа – чай, кафе, екзотични плодове и ядки например.
