Страните от Вишеградската група и още пет държави приеха общи декларации за бъдещето на ОСП, кризисната подкрепа и борбата с нелоялните търговски практики
Според Красимир Чакъров държавите трябва да запазят обща позиция по основните елементи на бъдещата ОСП.
Сред тях той посочи адекватното финансиране, предвидимостта за земеделските производители, достатъчната гъвкавост за държавите членки и реалното намаляване на административната тежест.
България подкрепя и възстановяването на правилото N+3 за разходите по ОСП.
Според заместник-министъра подобен механизъм би дал повече време за реализацията на инвестиционните мерки и би намалил риска от загуба на средства, предназначени за земеделието и развитието на селските райони.
„България настоява и за плавен и предвидим преход към новата рамка на ОСП, който да гарантира непрекъснатост и сигурност при отпускането на директните плащания след 2027 г.“, заяви Чакъров.
Той подчерта, че земеделските производители трябва да бъдат стимулирани, а не натоварвани с непропорционални административни и финансови изисквания.
България защитава запазването на Преходната национална помощ
Страната ни продължава да разглежда Преходната национална помощ като важен инструмент за подпомагане на чувствителни сектори и за запазване на социално-икономическата стабилност в селските райони.
По време на срещата България отново постави и въпроса за специфична подкрепа за производителите на маслодайна роза.
Предложението предвижда в бъдещата рамка на ОСП да бъде включена отделна интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“.
Идеята вече е била представяна от България и на заседания на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел.
Фермерите трябва да получават по-бърза помощ при кризи
Друг основен акцент на срещата в Братислава беше необходимостта от по-добре подготвена европейска система за управление на риска.
Според Красимир Чакъров кризите в земеделието все по-често засягат едновременно повече държави и изискват по-бързи, предвидими и гъвкави решения.
„Необходимо е да преминем от реакция след настъпването на кризата към по-добре подготвена европейска система за управление на риска“, заяви той.
Сред предложенията е създаването на лесно приложими механизми за бързо мобилизиране на финансов ресурс при тежки загуби на земеделска продукция, недостиг на фуражи и други сериозни сътресения.
Искат по-строги правила срещу нелоялните търговски практики
Третият ключов акцент беше защитата на земеделските производители и доставчиците във веригата за доставки.
България подкрепя преразглеждането на Директива (ЕС) 2019/633 с цел въвеждане на по-силна защита, актуализиране на правилата и по-единно прилагане на законодателството в Европейския съюз.
Според българската позиция все още съществуват сериозни дисбаланси в преговорната сила между отделните участници по веригата, които могат да поставят фермерите и доставчиците в неблагоприятна позиция.
Обсъжда се забрана за продажба на храни под себестойността
Едно от предложенията в общата декларация е Европейската комисия да проучи възможността за забрана на ниво ЕС на продажбата на селскостопански и хранителни продукти под себестойността.
Идеята е евентуалните ограничения да бъдат основани на обективни и прозрачни показатели за производствените разходи.
Държавите призовават също за по-тясно сътрудничество и обмен на информация при трансгранични случаи на нелоялни търговски практики.
„Нашата цел е една – земеделските производители да имат по-силна позиция, когато преговарят по веригата, да разполагат с предвидима подкрепа и да могат да разчитат на бърза и ефективна реакция при кризи. Това е важно не само за фермерите, но и за устойчивостта и конкурентоспособността на европейското земеделие“, заяви в заключение Красимир Чакъров.
