Изземването на наноси унищожава природата и нанася щети на инфраструктурата
Добивът на инертни материали от реките поражда проблеми както за природата, така и за публичната инфраструктура. Удълбаването на речните легла не само унищожава живите организми, но води до подкопаване на мостове, защитни диги и осушаване на крайречните земеделски земи. По тази причина WWF България и БАПИМ – Българската aсоциация на производителите на инертни материали, както и други природозащитни и браншови организации, от години настояват за подобряване на законодателството и контрола.
Измененията в Закона за водите, обнародвани в края на миналата седмица в Държавен вестник, са решителна стъпка в посока преустановяване на вредоносния добив на инертни материали от реките.
С промените се забранява изземване на наносни отложения от водните обекти, с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и когато това се налага за поддържане на проводимостта на речното легло. Точно проводимостта на речното легло досега се използваше за претекст от различни фирми лесно да си осигурят разрешителни за изземване на инертни материали, но с промените в закона и тук контролът се засилва. Отговорността вече е вменена на областните управители, които са длъжни, ако се установи такава необходимост, да обявят обществена поръчка за избор на изпълнител, след което да продадат на търг добитите материали. Средствата от продажбата остават в бюджета на областната администрация и могат да се изразходват единствено за мероприятия за защита от бедствия, гласят измененията в закона.
По отношение на река Дунав и водохранилищата, където добивът на инертни материали не е забранен, изрично се посочва, че той може да се извършва само когато тази дейност не създава опасност от нарушаване на стабилитета на съществуващи хидротехнически или други съоръжения.
С изменения закон минималната санкция за изземане на наносни материали с механизация и без разрешително се завишава двойно и вече е 20 хил. лева, а максималната глоба се запазва в размер от 50 хил. лева.
Промените в Закона за водите, отнасящи се до добива на инертни материали защитават както природата, така и инфраструктурата, изграждана и поддържана с публични средства, а и интересите на легалната добивна индустрия, страдаща години наред от нелоялна конкуренция.
Предложенията, внесени от МОСВ и депутати от Комисията по околната среда и водите, свидетелстват, че българските институции възприемат нов модерен подход по отношение на проблемите, причинявани от добива на инертни материали от реките. Необходимо е същият подход да залегне и в новите планове за управление на водните басейни, чието приемане предстои до края на годината и които ще определят какво ще се случва с българските реки в следващите шест години. Изключително важно също така е и прилагането на практика на нормативните разпоредби, така че контролът си остава предизвикателство.
