Промените ще засегнат Общата селскостопанска политика и кохезионните фондове
Излизането на Великобритания от Европейския съюз ще донесе нови предизвикателства за бюджета на Общността. Те ще засегнат Общата селскостопанска политика и кохезионните фондове. Това стана ясно по време на срещата на външните министри от Съюза в Брюксел.
Загрижени за финансирането на селскостопанския сектор са най-вече източноевропейските държави. Словакия се надява, че Съюзът ще успее да преодолее различията още преди началото на 2020 година. Според заместник-министъра на външните работи на Братислава бюджетът трябва да е балансиран, за да осигури достатъчно средства за традиционните силни сектори, както и за новите задачи. Страната му е готова да увеличи вноската си.
Хърватският външен министър Мария Пейчинович-Бурич посочи, че Загреб няма нищо против новата структура на европейския бюджет. В същото време трябва да има достатъчно средства за секторите селско стопанство и кохезия, изтъкна тя и поясни, че страната й изпитва силни притеснения заради предстоящите съкращения на аграрния бюджет. Хърватия е най-новият член на Съюза и като такъв трябва да получава същия обем директни плащания до 2022 година. Подобно е и мнението на Латвия. Балтийската държава настоява за запазване на плащанията за земеделие.
Холандия е една от западноевропейските страни, които смятат, че след Брекзит общият бюджет на Общността трябва да бъде съкратен, а плащанията да бъдат пренасочени към нови предизвикателства. Сред тях Хага поставя основно сигурността и отбраната, както и социалната сфера.
Еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер от своя страна предупреди, че в дискусията за финансирането не бива да има противопоставяне между наука и кохезия и между селско стопанство и миграция. Комисарят за пореден път подчерта, че без увеличение на вноските от страна на страните-членки неминуемо ще се стигне до съкращения в общия бюджет.
