Проведени са консултации с представители на българското правителство и компетентните органи и ведомства
Споразумението за партньорство (2014 – 2020 г.) и програмите към него са основните стратегически документи, които задават приоритетите и целите за страната ни през новия програмен период. От тяхното качество и прецизност зависи доколко успешно България ще инвестира очакваните почти 15 млрд. евро за периода 2014-2020 г. и как това ще въздейства върху социално – икономическата среда, върху създаването на растеж и заетост.
Оценявайки сериозното значение на действията по изготвяне на стратегическите документи, ИСС по собствена инициатива разработи и прие становище „Приоритети и политики за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз в България през периода 2014 – 2020 г.”
В него Съветът призовава за ясен политически ангажимент към ускореното изготвяне на Споразумението за партньорство (СП) за периода 2014 – 2020 г. и програмите към него, при диалог и консенсус със социалните партньори и структурите на организираното гражданско общество, при отчитане на икономическите реалности в България и предизвикателствата в бъдещото развитие на страната, както и при отчитане на натрупания опит и поуките през настоящия финансов период.
В процеса на разработване на становището ИСС проведе консултация с представители на българското правителство и компетентните органи и ведомства. В рамките на обсъждането бе декларирана готовност за продължаване активния диалог и за експертна подкрепа от страна на ИСС при подготовката на СП и изготвянето на всички програми към него.
ИСС заявява, че за активизиране на целия потенциал на нацията е необходимо утвърждаването на механизъм за постоянно участие на социалните партньори и на организираното гражданско общество в цялостния процес - от реалистичното програмиране до формирането, съгласуването и осъществяването на приоритетни икономически и социални политики.
Някои от конкретните предложения в тази насока са:
1. ИСС предлага при програмирането на период 2014 – 2020 г. да бъдат предвидени минимални квоти за усвояване от страна на частно-правните бенефициенти във всяка програма, които да не могат да бъдат нарушавани без съгласието на социалните партньори. Тези квоти да бъдат обект на повишено внимание от страна на комитетите за наблюдение, като на всяко тяхно заседание Договарящите / Управляващите органи да внасят доклад за напредъка по тяхното изпълнение. При установяване на евентуални проблеми, средствата да бъдат своевременно алокирани към други операции, но задължително отново насочени към частно - правни бенефициенти, освен при изрично съгласие от страна на социалните партньори за други действия.
2. Представителите на социалните партньори и на организираното гражданско общество да имат блокиращо малцинство при взимането на важни решения на Комитетите за наблюдение (а преди това – на Работните групи за подготовка на програмите), за да се гарантира, че консенсусните виждания на тези групи няма да бъдат неглижирани.
3. За ИСС въвеждането на задължителни предварителни условия за постигането на конкретни цели на национално развитие, единствено при изпълнението на които страната ни ще получи реално финансиране, усложнява чувствително процеса на програмиране и предпоставя ключовата роля на правилното залагане на инвестиционните приоритети.
4. В Споразумението за партньорство да се заложат измерими и изпълними финансови показатели и показатели за резултат в рамките за изпълнението на всяка от програмите. По този начин ще се предотврати налагането на финансови корекции за неизпълнение на договорените цели, в резултат на евентуална негативна оценка при редовните прегледи на напредъка по изпълнението им. Преглед на тяхното изпълнение да се прави на всяко заседание на Комитетите за наблюдение, като се увеличи броят на заседанията им. Напомня, че променените правила не следва да доведат до увеличаването на административните тежести за бенефициентите.
Социалните партньори ще продължат изпълнението на поетия ангажимент за отговорно участие в заседанията на КН, както и в работните групи и бъдещите Комитети за наблюдение към Споразумението за партньорство и програмите към него.
Въз основа на поуките от досегашната практика, те разчитат на реалистично времево планиране на очакваните финансови потоци, според заложените ограничителни параметри в Общата стратегическа рамка, така че да бъде минимизирана административната тежест за специфичните групи бенефициенти и да се гарантира навременното изпълнение на заложените индикатори и цели.
В становището си Икономическият и социален съвет изразява силната си загриженост от продължаващата практика бенефициентите да бъдат санкционирани за грешки на държавната администрация, посредством налагането на финансови корекции, за чието обжалване липсва ясен съдебен ред. Предлага да се предвиди бърз ред за обжалване на подобни актове пред Административния съд.
С оглед насърчаване усвояването на средства, ИСС призовава да се преразгледа сериозно политиката по отпускането на авансови плащания, особено когато бенефициентите са частно - правни субекти. Счита, че размерът на тези плащания трябва да бъде повишен до поне 40 %, като успоредно с това се предвидят по-разнообразни, гъвкави и свързани с малко разходи инструменти за тяхното гарантиране – като застраховки, записи на заповед и др. Препоръчва да се увеличи прагът, изчислен като сбор от стойността на аванса и междинните плащания, за частно - правни бенефициенти до 95 %, в съответствие с Регламент 1083/2006 г., чл. 79[1].
ИСС призовава за максимално опростяване и стандартизиране на процедурите по изготвяне, подаване, оценяване на проектите и отчитане на тяхното изпълнение. Всички тези процеси трябва да се извършват по електронен път, при ясни правила и единни електронни форми. В процеса на кандидатстване да се изисква минимално количество информация от бенефициента (основно на декларативен принцип), а удостоверяването на необходимите обстоятелства да става при подписване на договорите, при спазване на всички разпоредби на ЗЕУ.
В становището Съветът представи своите конкретни предложения по проектите на всички Оперативни програми за следващия програмен период и представителите на социалните партньори ще защитават тезите си в Работните групи към всеки Управляващ орган.
[1] През месец май тази година беше прието ПМС, с което се увеличи размера на авансовите плащания по проекти, обект на държавна помощ, до 65% от допустимата безвъзмездна финансова помощ. Също така беше повишен общия размер на авансовите и междинните плащания за изпълнение на проекти, до 95% от общите допустими разходи, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ.
