Изоставането на цели региони в страната ни продължава години наред, българските села изчезват
“Европейският хоризонт е стратегически път за България. През 2007 г. България стана част от европейското семейство, но все още голяма част от възможностите, които ни дава членството в Европейския съюз (ЕС) не са реалности за българските граждани.” Това заяви председателят на ПП Обединени земеделци Петя Ставрева при откриването на дискусията „Европейският хоризонт на България - приоритети и предизвикателства“. Форумът се състоя вчера, 23 март, в София и се организира с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер“ – България.
Петя Ставрева очерта европейския статус на България и посочи, че преди седем години след влизането ни в европейското семейство страната ни продължава да бъде най-бедната в Общността – цените у нас изпреварват европейските, а доходите изостават в пъти. Тя коментира, че все още „не сме си написали домашното в редица сфери и за съжаление продължаваме да пропускаме възможностите, които ЕС ни дава.
Изоставането на цели региони в България продължава години наред, българските села изчезват. Сред причините са безработицата и липсата на перспективи, които принуждават хората да търсят алтернативи за по-добър живот в големите градове и извън страната. Изходът от тази тежка демографска ситуация е в развитието на регионите и създаването на отговорна и устойчива регионална политика. По европейския пример тя трябва да бъде съчетана с дългосрочна национална стратегия за подкрепа на производството и реализацията на българската продукция на родния пазар и зад граница, подчерта председателят на Обединени земеделци.
В хоризонта на приближаващите избори за Европейски парламент пред партиите от демократичната общност стои голямото предизвикателство следващото управление успешно да реализира всички възможности, които ни дава европейското членство, обобщи Петя Ставрева.
„България приема, а не формулира европейски политики и това е основен проблем за реализиране на ползите от членството на страната в Европейския съюз”, заяви политологът Владимир Шопов. Той говори по темета „Как да мислим стратегически за Европейския съюз“. Според него на национално ниво е необходимо да променим приоритетите и нагласата си за ползата от членството ни в ЕС. Институциите у нас трябва да имат разбирането как да се управлява успешно европейското законодателство като инструмент за вътрешна промяна, посочи Шопов. Той коментира, че през последните години се наблюдава тенденция на активно култивиране на антиевропейски нагласи в България и все по-малко хора са ангажирани с членството ни в Общността.
В поздравително писмо към участниците в събитието председателят на фондация „Конрад Аденауер“ – България д-р Марко Арнд припомни, че „повече от 50 години след създаването на ЕС можем да кажем, че той е успешен проект и присъединяването на България е важна стъпка за страната. Според него обаче „състоянието на правовата държава все още е незадоволително, а доверието на гражданите в демократичните институции слабо“. Д-р Арнд смята, че България трябва да участва активно в дебата за бъдещето на ЕС. Писмото бе представено от г-жа Венета Момчева – представител на фондацията.
Форумът бе поздравен и от д-р Андрей Ковачев, председател на групата на българските депутати в ЕНП. „Предстоящите избори за Европейски парламент и новият състав на Европейската комисия ще определят посоката, в която ще поеме Европа се казва в писмото. Като представители на политически партии от център-дясно ние носим отговорност пред българските граждани за позициите на България в европейската общност, подчертава Ковачев.
Сред акцентите на дискусията бяха - българското измерение на европейските стратегии, европейските политики в местната власт и българското участие в културните стратегии на Общността. Темите представиха политологът Владимир Шопов, Юрий Вълковски, представител на Soul of Europe и инж. Петко Петков от Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция.
Участници в дискусията бяха членове на националното ръководство на ПП Обединени земеделци. Гости на форума бяха председателите на БСДП и РДП Йордан Нихризов и Захари Петров, председателят на «Движение 22» Евгени Михайлов, Иван Сотиров от СДС, представители на политически партии и движения от център-дясното пространство и неправителствени организации.
