Условията за живот в българските села ще се подобрят, ако ПРСР достигне до земеделците, които живеят в тях
Изминалите години в България бяха белязани от постоянни масови протести на земеделците и най-вече на зърнопроизводителите. За съжаление те получават все по-малко внимание от страна на отговорните институции - премиер, министри, парламент. В България общественото мнение е настроено доста негативно към тези протести. Всеки се пита какво искат, като май всичко си имат – скъпи коли, нови трактори, хиляди декари земя, големи субсидии.
А кой е виновен те да са такива, каквито са сега?
Години наред в България държавните и европейските плащания стигат най-напред до големите зърнопроизводители и после до дребните, зеленчукопроизводителите, овощарите, лозарите, пчеларите, животновъдите и биоземеделците. За последните в много случаи изобщо не достигат.
Не знам дали е известно на уважаемата аудитория, но тази година българското правителство намали с 10 лева на декар директните плащания на фермерите. Това стана след като правителството взе решение фермерите да бъдат лишени от национални доплащания. Знаете ли, че в България селското стопанство през годините на прехода беше превърнато в градско индустриално зърнопроизводство?
В България големите фермери живеят не в селата, както е в Европа, а в градовете със семействата и работниците си. Така парите, предвидени в Програмата за развитите на селските райони (ПРСР), основно заминават за градовете. Средните и дребните фермери, такива като мен, постепенно губят земите и поминъка си, притиснати от инвазията на едрите, които са подпомагани от държавата. Малките освобождават работниците си и бягат в града да търсят препитание. Българските села обезлюдяха. А основната причина за това е липсата на правила.
Ето за това стачкуват зърнопроизводителите. Поради липса на правила. Европейските правила са ясни и категорични – всички ще получат по 22 лева (11 евро). Всички! А нашите управници в последните 10 години така и не се научиха, че трябва да работят по правила, които да важат не само за редовите граждани, но и за тях самите.
Оправданието, че поради кризата не стигали пари, е несериозно. Да не би в Румъния и Гърция да няма криза, та техните фермери са гарантирани – едните с 30 лева, а другите с 45 евро на декар. Европейският съюз предвижда така наречения таван - парите да не отиват само в 2% едри зърнопроизводители, както е в България. А какво им пречеше досега да сложат такъв таван, който да касае само националните доплащания – 2000 дка, 5000 дка, 20000 дка…? Ако беше заложено в правилата – сега нямаше да има протести.
Не знам дали са запознати европейските институции с гореупоменатите проблеми, но погледнато отстрани, т.е. от България, ни се струва, че големите европейски играчи умишлено си затварят очите за нашите проблеми. Знаете ли, че в България акцизът за земеделските производители е само обещание. Биоземеделците са едни от най-онеправданите, да не говорим за зеленчукопроизводителите и лозарите? А животновъдите са на изчезване и то най-вече дребните и средните.
Пълния текст на писмото на Албена Симеонова до медиите четете в рубрика Актуално на портала...
