Ceга общо 55 тарпана живеят на свобода на две места в Източните Родопи
„ТАРПАНЪТ: пренарисуване на древната история“ бе отличен миналата нощ с наградата за най-добър късометражен филм на Фестивала Equus в Ню Йорк, първият по рода си в света фестивал за филми за коне. Главното действащо лице в 30-минутния отличен филм е тарпанът, изчезналият евразийски див кон, който преди няколко години бе възвърнат в природата на Източните Родопи.
Филмът е дело на близо едногодишната работа на Джен Милър и Софи Диа Пегрум от американска компания. Това е и вторият от серията техни филми за редки породи коне и неповторимите, често изчезващи култури, свързани с тях.
Тарпанът (Equus ferus ferus) е праисторически див кон, разпространен в миналото от Южна Франция и Северна Испания до Централна Русия. В България палеонтолозите също са намирали кости от тарпани, което е доказателство, че в миналото те са обитавали българските земи. Тарпанът изчезва в природата между 1875 и 1890 година, когато последната кобила е била убита при опит да бъде хваната. Последният тарпан в плен е умрял през 1909 година в украински зоопарк. Не е известно кога хората са изтребили тарпана в България, тъй като костите му не се различават от костите на някои породи домашни коне. От 30-те години насам са направени няколко опита тарпанът да бъде възстановен чрез селекция на домашни коне, за които се смята, че имат запазени тарпански гени. Този тарпаноподобен кон е известен още като полски коник (полската дума за малък кон). Видът произлиза от полския проект за възстановянето на тарпана. Полският коник е представен и в наскоро излязлото проучване „Подивяването на коне в Европа“ на Rewilding Europe (паневропейската инициатива за връщането на дивата природа в Европа) като един от видовете коне, които са най-подходящи за процеса rewilding. В някои страни, като Холандия например, полският коник е пускан много успешно на свобода в природни резервати още преди тридесет години. Оттам коне са били карани до Латвия, България и други европейски страни. Ceга общо 55 тарпана живеят на свобода на две места в Източните Родопи, край селата Сбор и Нановица.
