Бяло поле в цените на суровините, непредвидимо икономическо бъдеще. А помощта не закъснява ли?
Кои са спешните мерки в агробизнеса, предприети в отговор на войната в Украйна? Те трябва да са в два сценария. Оптимистичен – скорошно примирие, и песимистичен – сблъсъците продължават незнайно още колко. Ясно е, дори утре да осъмнем с мир, последиците ще преследват икономиката може би години. Както се твърди от политически анализатори, наивно е да се очаква познатото старо от 2018 г.
Ковид пандемията даде сериозни сигнали за глобалната продоволствена сигурност. ФАО – само преди дни, я обяви официално. Природният газ, електрическата енергия – полуделите цени се стовариха върху бизнеса. Пълна непредвидимост – фирмите работят, без да знаят каква е цената на газа – и то вече месец. В калкулацията на себестойността графата разходи за енергия, разходи за торове и препарати, на машини – е бяло поле. Как се сключват договори с търговци, на какви крайни цени – еквилибристика някаква. Дано просветне – министър-председателят се завърна от САЩ с добра вест – договор за внос на втечнен газ, пристигащ по неведоми засега транспортни артерии, започващи преговори за дългосрочно търговско партньорство. Но… бизнесът е изнервен – работи ден за ден, играе на „сляпа баба“.
Правителството – изненадващо, прояви здрав разум – не забрани износа на пшеница. Така поне зърнопроизводителите се възползваха от високите цени на световните пазари. Което означава, че могат да се поемат фантастично набъбналите разходи и да засеят – дай Боже, не по-малко площи. Но: цените на торове и препарати смазват зеленчуковите и овощните стопанства, фуражите пък поскъпнаха с около 50%. Дали не се закъснява с удрянето на едно яко рамо от страна на държавата, как да стане това? Как вече го направиха в други европейски страни? В Брюксел го казаха в прав текст на животновъдите, които се срещнаха с представители на ЕП. Има много начини за подкрепа, просто трябва да се използват! Животновъдите подсказаха: да не им се дават директно пари, а да им се помогне с фуражите. Продължава да се витае в сферата на предложенията, някои от тях доста смислени.
Зам.-министър Момчил Неков оповести: вместо да се загубят 40 млн. евро по ПРСР, да се поиска от Брюксел прехвърлянето поне на част от тях към директните плащания. Така стопаните щели да бъдат компенсирани за скъпите горива, торове, и т.н. Друг е въпросът защо в тези времена на немотия остават неусвоени тези милиони. Не трябваше ли отдавна да се актуализират заложените цени в проектите заради голямата инфлация? Тогава онези, които се отказаха да изпълняват одобрените си вече проекти, нямаше да бъдат толкова много.
Абровски – председател на парламентарната земеделска комисия, увери, че обвързаното подпомагане може да стане за произведена продукция. А не на площ и глава животно. Чудесно! Фермерите отдавна го искат, хайде дано морето се подкваси. Спасителни мерки веднага! Иначе: по-добре никога, отколкото късно.
Коментар на Валентина Спасова
