Защо мнението на световно известни личности е морален дълг?
Войната в Украйна е сериозен повод да излезем от главната тематика на АГРО ТВ. Такива са времената. Някои ги определят като сблъсък на цивилизации, други предупреждават за нов световен ред, който се задава. Да оставим това на политолозите. Едно обаче е ясно – волю-неволю, всеки трябва да се определи: зад Злото - войната ли застава, или зад човешките морално-етични норми – заклеймяване на страховитото братоубийство. Историческите основания за инвазията са архаизъм в 2022 г. Нормално е руски олигарси да попаднат под ударите на санкциите. Повечето са рожби на Путин, който чрез тяхното подчинение дърпа конците на икономиката. Нищо ново. Да си спомним за съдбата на германския милиардер Фридрих Флик. Националсоциалист, подкрепящ Хитлер. Съден на Нюрнбергския процес, затвор, отнемане на цялото му имущество. Но пък блестящ пример за гениалността му - излежава присъдата си и отново става милиардер.
Херберт фон Караян болезнено понася общественото порицание за пристрастията му към нацизма по време на Втората световна война. Днес близките до Путин – легендарното сопрано Анна Нетребко и блестящият диригент Гергиев бяха принудени да слязат от световните сцени. Нетребко попита: трябва ли творците принудително да изразят публична позиция за случващото се в Украйна? Не зная отговора. Сигурна съм, обаче: тяхното мнение става лидерско в борбата със злото. Свидетели сме как бизнесмени – с риск от загуби, казаха „не“ на Путин. Спортисти, художници, писатели, актьори, доброволно заявиха пред света, че осъждат тази война. Хиляди в различни точки на света излязоха на протести против Путин. Пропагандните машини работят – понякога професионално, понякога нескопосано. Днешният военен сюжет отново ни поставя пред избора: кого подкрепяме? Социологическите изследвания недвусмислено показват: по-голямата част от българите осъждат инвазията. Как се държи родният бизнес? Има интересни, единични феномени в мрежата. Радост от настъпването на Путин, пренебрегвайки жертвите, включително и деца между тях. Всяване на паника – как Путин, щял да врътне газовото кранче на България. Сякаш бащицата е избрал точно него, на ушенце да му прошушне, кога точно ще ни врътне газовото кранче. Махленско ниво.
По-сериозният проблем идва от реакцията на предложените от земеделския министър мерки. Да се спре износът на пшеница и някои основни хранителни продукти. Има думата, разбира се, Съветът на земеделските министри в Брюксел. Разбира се, зърнопроизводителите реагираха светкавично: това е в разрез с пазарните механизми, те имали вече сключени договори, следващата реколта се очертава като скъпа – заради енергийната криза и т.н. Но министър Иванов се позовава на европейски Регламент за предлаганите от него мерки. Въобще – война, война, съпричастност към бедствието – да, но бизнес интересите са извън емоциите. Мерките щели да бъдат временни. Колко временни, обаче? Един Господ знае, може да се перифразира: Един Путин знае!
Коментар на Валентина Спасова
