Кои са „чувствителните“, „стратегическите“ и „приоритетните“ сектори?
Икономическият земетръс заради войната в Украйна е тежък, без изглед за спад на сеизмичната дейност. Дори едно примирие не гарантира мигновено връщане на добрите стари времена. Колко години ще се възстановява икономиката на Европа – дори и гениалните анализатори са предпазливи да предскажат.
Бизнесът отчаяно настоява за държавни схеми за подпомагане. Земеделието не прави изключение. Всички са скочили, искат чудеса от служебния кабинет. Чувствителните сектори винаги са имали алиби – те са „чувствителни“! Да вземем предупреждението на млечните говедовъди – до 2 октомври да се изплатят средствата по Временната рамка за държавни помощи заради войната. Сигурно имат право да твърдят, че след тази дата, например към 15 октомври, много от фермите ще фалират. Но едва ли. Другият „чувствителен сектор“ – плодове и зеленчуци, наложи в публичното пространство, че парите по тази извънредна мярка се разпределяли на тъмно. Да, обаче има и друга версия – че правителството нито е работило на тъмно, нито е мислено за намаление на определената сума. Изрече го големият биопроизводител Цветан Цеков. Но пък и от двата сектора са прави: министър Иванов не обясни това достатъчно категорично в медиите или при срещи с фермерите. Преплитат ли се в днешните предизборни времена двата сюжета – икономическият и политическият? Безспорно!
Лозарите пък поискаха да ги вкарат в графата „приоритетен сектор“. Да се помисли за схема, която да подпомагат културите, най-потърпевши от пазарните трусове, им обеща зам.-министър Джиков. Кога, като в земеделското ведомство ври и кипи. Спокойно, фермери, с НСП сме го закъсали, но няма страшно, успокои министър Гечев. Но този кабинет има на разположение всичко на всичко 3 месеца живот. Нали не се забравя. Така!
Производители на черупкови плодове поискаха да бъдат в друга графа – „стратегически култури“. Че за лешниците, например, има и пазари, ясно е. Защо изреждам всички тези искания на различните сектори? Прави впечатление, че всички те се вписват в три графи: „чувствителни“, „стратегически“ и „приоритетни“. Какви са обаче критериите, за да влезеш в една от трите категории? Какво въобще означават те? Каква е най-общо казано, дефиницията? Например, „чувствителните“ се определяли в SWOT анализ. Но това не е достатъчно. С право един млад фермер попита – защо щраусите са „чувствителни“, а пъдпъдъците – не?
Зърнопроизводителите се усъмниха в аналитичната част на анализа – например: защо насаждения, които бележат увеличение като площи и реколта, също са „чувствителни“? За „стратегическите“ сектори да не говорим. Че България няма Стратегия за развитие на селското стопанство!
Проф. Станков работи с голям екип учени, но трудът му изпадна някъде в НС. Всичките тези изброени категории трябва да стъпят на сериозни анализи. Иначе всеки ще пита – защо аз не съм към „чувствителните“! Във времената, когато целият агробизнес е „чувствителен“!
Коментар на Валентина Спасова
