Това ще се промени, ако бъдат приети предложенията на България за новата ОСП
Имаме 4 месеца да се преборим за изравняването на субсидиите между старите и новите страни членки. Вече втори месец в Европарламента тече писмена декларация по този въпрос. Това каза по време на кръглата маса „България и ОСП – визия 2020” Мария Неделчева, евродепутат от ЕНП и член на комисията по земеделие на Европейския парламент. Тази декларация е прецедент, но германските ми колеги не крият симпатиите си към тази моя инициатива, похвали се Неделчева. През следващите 4 месеца трябва да съберем 369 подписа (50% плюс 1 глас) от евродепутатите и ако това се случи, декларацията става официален документ на парламента. До този момент сме събрали около 80 подписа, но в момента тече усилена кампания, уточни българската девродепутатка.
В средата на юли т.г. еврокомисарят по земеделие Дачиан Чиолош ще излезе с първото законодателно предложение за Общата селскостопанска политика (ОСП). Дотогава България трябва да има позиция по отделните оси, които вече са очертани в официалната комуникация на еврокомисаря, информира още българският представител в Европарламента.
Всички имаме еднакви задължения в областта на земеделието в ЕС, но нямаме еднакви права, точно това казах и в Брюксел, коментира още Неделчева.
Земеделието винаги е било и ще бъде ключов отрасъл за европейската икономика. То осигурява публични блага, поддържа естествените ресурси и ландшафта на селските територии, каза зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова, която откри кръглата маса. ОСП е повече от разпределяне на средства. Целите вече не са само производство на достатъчни количества продукти или гарантиране на цените. Има и много нови предизвикателства, като нестабилните цени на световните пазари, борбата с климатичните промени, запазване на биоразнообразието и пр. На тях трябва да може да отговори бъдещата ОСП. Тя трябва да отчита и интересите на Общността, и интересите на страните членки, и интересите на отделния производител, независимо къде се намира той, коментира Боянова. Тя припомни, че настоящата година е изключително важна, защото през нея ще бъде изработено законодателството, което ще се прилага след 2013 г.
Да отпадне историческият подход, да няма ренационализация на политиката, да има пак два стълба, които съществуват и в момента, по-голяма намеса при прилагане на пазарните мерки са някои от промените в бъдещата ОСП, за които ще настоява България. Боянова също е убедена, че България ще получи подкрепа от останалите членки на Евросъюза за изравняване на субсидиите.
В срещата участваха още Марио Милушев от главна дирекция „Земеделие” на Европейската комисия, Емилия Манолова от Министерство на земеделието и храните, проф. Антоанета Симова, преподавател от стопанския факултет на Софийския университет, ректорът на Аграрния университет в Пловдив, представители на неправителствени организации, научни институти пр.
Директните плащания във вида, в който се прилагат сега, не изпълняват целите на ОСП. Това пък беше становището на проф. Симова. Те нито допринасят за по-ниски цени, нито повишават доходите на повечето фермери – най-бедните сред тях не печелят нищо от плащането на площ. Обратно – 20 на сто от производителите получават 80% от субсидиите. У нас това правилно е още по-изкривено, коментира Симова. По данни на института за аграрна икономика, едва 14% от българските фермери получават 88% от парите. А по-малко от 1 процент получават 40% от субсидиите. Ако пък се въведе национално съфинансиране, ще се прехвърлят средства от множество бедни данъкоплатци към малко на брой богати фермери.
Последните 50 години предлагането на селскостопанската продукция в ЕС превишава търсенето заради научно-техническите иновации, а директните субсидии не влияят по никакъв начин на това производство, категорична е Симова. Те не могат да повлияят и на международните цени. Колкото и да се увеличават плащанията, Европа е част от глобалното стопанство – ако има голямо търсене, а същевременно предлагането е малко, дори на другия край на света – цените, съвсем естествено, тръгват нагоре. Директните плащания също така създават илюзия за конкурентоспособност на европейския фермер, смята още преподавателката в СУ. Освен това 40% от инвестициите са щели да се случат и без тези субсидии, коментира тя.
