Площта на защитена местност „Дупката“ е увеличена близо 10 пъти – от 65 на почти 608 декара
Четиринадесет вида защитени и редки диворастящи орхидеи, както и естествено находище на калабрийски бор, вече са под по-силна защита в района на Ивайловград. Това стана след значително разширяване на защитена местност „Дупката“ по предложение на WWF България.
Със заповед на министъра на околната среда и водите площта на защитената местност е увеличена близо 10 пъти – от 65 декара на почти 608 декара.
Освен териториалния обхват е разширен и предметът на опазване. Към него е добавен още един вид орхидея, както и естественото находище на калабрийски бор (Pinus brutia).
Така в заповедта вече са изрично посочени общо 14 вида защитени и редки диворастящи орхидеи.
Това не е първа инициатива за разширяване на защитените територии по предложение на природозащитната организация. Agro.bg вече писа и за две нови територии, преминали под закрилата на закона по предложение на WWF.
„Дупката“ е убежище за редки растения
Защитената местност край Ивайловград е дом на редица ценни и защитени растителни видове.
Сред тях са двурогата пчелица (Ophrys scolopax), паяковидната пчелица (Ophrys mammosa) и дремниковият главопрашник (Cephalanthera epipactoides).
Тук се намира и най-голямото известно в България находище на калабрийски бор (Pinus brutia).
Разширяването на защитената територия има за цел да осигури по-добро съхраняване както на отделните редки видове, така и на техните естествени местообитания.
Темата е част и от по-широките усилия за възстановяване на екосистемите. България вече започна работа по Националния план за възстановяване на природата, който трябва да определи конкретни мерки за опазване и възстановяване на природните местообитания.
Какво вече е забранено в защитената местност
Новият режим ограничава редица дейности, които могат да увредят ценните растения и техните местообитания.
Сред тях са изграждането на нови пътища, разкриването на кариери, внасянето на неместни растителни и животински видове, както и брането, изкореняването и повреждането на защитените орхидеи.
Целта е да се намали човешкият натиск върху територията и да се осигурят условия редките видове да се развиват в естествената си среда.
В европейски мащаб подобни действия са свързани и с Регламента за възстановяване на природата и мерките за опазване на европейските и българските екосистеми.
Двурогата пчелица – орхидеята, която имитира насекомо
Един от най-впечатляващите видове в района е двурогата пчелица (Ophrys scolopax).
Името ѝ е свързано с необичайната форма на цветовете, които наподобяват женски екземпляри на определени видове насекоми.
Това не е случайно. Орхидеите от рода Ophrys използват своеобразна еволюционна стратегия за привличане на опрашители – цветовете им не само визуално наподобяват женски пчели и оси, но могат да имитират и химически сигнали, които привличат мъжките насекоми.
Двурогата пчелица достига височина между 15 и 50 сантиметра и цъфти от април до юни.
Богатството на диви орхидеи в България може да се види и в други защитени райони. Сред тях е резерватът „Червената стена“, известен с голямото разнообразие от орхидеи.
Паяковидната пчелица цъфти още през пролетта
Друг защитен представител е паяковидната пчелица (Ophrys mammosa).
Въпреки името си цветът ѝ не имитира паяк, а е свързан с привличането на пчели от рода Andrena.

В България видът се среща предимно по пасища и сред храсталаци в по-топлите части на страната. Той е сред ранно цъфтящите орхидеи и може да бъде наблюдаван още през април и май.
Растението достига височина до около 60 сантиметра.
Пурпурният салеп е застрашен и от човешката намеса
Пурпурният салеп (Orchis purpurea) се среща в различни части на България – в разредени гори, горски поляни и слабо използвани пасища.

Красивите му цветове и традиционно приписваните му лечебни свойства обаче го превръщат в обект на събиране, което допринася за намаляването на популациите му.
Пурпурният салеп цъфти от април до юни и може да достигне височина до около 80 сантиметра.
Най-голямото известно у нас находище на калабрийски бор
Допълнителна защита получава и естественото находище на калабрийски бор (Pinus brutia).
Това вечнозелено дърво от семейство Борови е защитено по Закона за биологичното разнообразие.
В защитена местност „Дупката“ се намира най-голямото известно находище на вида в България.

Калабрийският бор е характерен предимно за Източното Средиземноморие и се среща в райони на Турция, Гърция, Крит, Южна Италия и България.
Само малка част от България е защитена територия
Инициативата за разширяване на „Дупката“ е на WWF България и е част от усилията на организацията за създаване и разширяване на защитени територии в страната.
По данни, посочени от организацията, националните и природните паркове, резерватите, защитените местности и природните забележителности обхващат едва около 5% от територията на България.
Процедурата за „Дупката“ е реализирана в рамките на партньорство на WWF България с местния клон на Starbucks, което подпомага дейности за създаване на нови защитени територии.
Темата за разширяването на защитените зони е част и от по-широкия диалог между институциите и природозащитните организации. Agro.bg писа и за обсъжданията между МОСВ и WWF за нови защитени територии и публичен регистър за ВЕИ проекти.
Разширяването на защитената местност край Ивайловград е пример за практически подход към съхраняването на малки, но ценни местообитания, в които са концентрирани редки растителни видове.
Площта на защитена местност „Дупката“ край Ивайловград е увеличена близо 10 пъти – от 65 на почти 608 декара. Под допълнителна защита вече са 14 вида редки диворастящи орхидеи и естествено находище на калабрийски бор.



