Събитието се отбелязва на 2 февруари
През 2019 г. темата за отбелязване на Световния ден на влажните зони - 2 февруари, подчертава важната им роля като решение срещу изменението на климата. Нивата на CO2 в атмосферата се повишават, а за да се ограничи въздействието на климатичните промени, международната общност търси начини за стабилизиране и намаляване на емисиите на парникови газове и намаляване на средните температури под 2˚C.
За последните 35 години честота на природните бедствия е нараснала повече от два пъти, като 90 % от тези бедствия са свързани с водата. Предвижданията за бъдеще са за още по-екстремни метеорологични условия. Влажните зони играят значителна роля в стабилизирането на емисиите на парникови газове и смекчаване на последиците от изменението на климата.
Влажните зони са буфер за крайбрежните райони срещу екстремни климатични явления
Крайбрежните влажни зони като солените блата, мангровите гори, „подводните ливади“ с морска трева и кораловите рифове действат като естествени ограничители. Те намаляват интензивността на вълни, бури, цунами като предпазват 60 % от населението от наводнения и щети върху собствеността, и загуба на живот.
Вътрешните влажни зони като реки, езера, блата и заливни равнини, функционират като гъби, абсорбират и съхраняват обилните количества валежи и редуцират щетите от наводнения. По време на сухите сезони в пустинни климатични условия, влажните зони освобождават съхраняваната в тях вода като така забавят настъпването на суша и минимизират недостига на вода.
Торфищата, мангровите гори и морската трева съхраняват огромни количества въглерод. Торфищата покриват само около 3% от площта на нашата планета, но съхраняват приблизително 30% от целия въглероден двуоксид – два пъти повече от всички световни гори заедно. Влажните зони са най-ефективните „складове“ на въглерод Земята.
Когато влажните зони се пресушават или изгарят (най-често за земеделие), влажните зони се превръщат от „складове“ на въглерод в източник на въглерод като отделят в атмосферата съхраняваният от тях въглерод в продължение на векове. Емисиите от въглероден двуоксид от пресушени или изгорени торфища се равняват на 10% от годишните емисии на всички видове изкопаеми горива.
Стратегиите, насочени към адаптация и отговор на климатичните промени трябва да включат разумно ползване на влажните зони. От 1970 г. насам, 35% от влажните зони в световен мащаб са загубени. Гражданите, общностите и правителствата трябва да работят заедно за опазването на тези изключителни екосистеми, които ни помагат да се подготвим, да се справим и да отговорим на измененията на климата.
