През последното десетилетие зачестиха ерозията, запечатването и повишаването на киселинното съдържание на почвите
Деградацията на почвата е обезпокоително явление в ЕС. Между 1990 г. и 2006 г. най-малко 275 хектара бяха безвъзвратно загубвани всеки ден вследствие на запечатването на почвата – покриване на плодородни земи с непропусклив материал. Феномен, който годишно обхващаше 1000 km² или територия с размера на Кипър за десетилетие. Счита се, че причиняваната от водата почвена ерозия засяга 1,3 млн. км² в Европа — площ, 2,5 пъти по-голяма от територията на Франция. Деградацията на почвата нарушава способността ни за производство на хранителни продукти, за превенция при суши и наводнения, за спиране на загубата на биологично разнообразие и борба с климатичните промени. Това са някои от основните констатации на двата нови доклада относно политиката и научните аспекти в областта на почвите в Европа, представени от Европейската комисия, съобщиха от пресслужбата на ЕК.
Янез Поточник, комисар по околната среда, заяви: „Тези доклади подчертават колко е важно да пазим европейските почви, за да осигурим сигурността на снабдяването с висококачествени хранителни продукти и чиста подпочвена вода, здравословни места за отдих и ниски емисии на парникови газове. Ние трябва да използваме почвените ресурси по по-устойчив начин. Най-добрият начин да постигнем това ще бъде съвместен подход в целия ЕС. Комисията представи съответните законодателни предложения и се надявам, че нашите нови доклади ще подействат като сигнал за Съвета и Парламента да пристъпят към действие".
В докладите е изтъкната необходимостта от усилия за спиране на текущата деградация на почвите в Европа. През последното десетилетие зачестиха ерозията, запечатването и повишаването на киселинното съдържание на почвите, като се очаква тази тенденция да продължи, освен ако не бъде потърсено решение на проблеми, като растящата експлоатация на земята, неефективното използване на природните ресурси и запазването на органичните вещества в почвата. Според доклада относно политическите аспекти, пет години след приемане на Тематичната стратегия за опазване на почвите все още липсва систематичен контрол и защита на качеството на почвите в Европа. Това означава, че актуалните действия не са достатъчни за осигуряването на подходящо ниво на защита на почвите в цяла Европа.
При подготовката на мерките на равнище ЕС Комисията оказа подкрепа на инициативи за повишаване на осведомеността относно почвите и проекти за изследване и контрол, като например LUCAS — проучване на Евростат на земната покривка, земеползването и агроекологичните показатели. Комисията също така продължи интеграцията на целите за опазване на почвата в други политики на ЕС, включително в областта на селското стопанство и развитието на селските райони. За периода 2007— 2013 г. бяха отпуснати около 3,1 милиарда евро за рехабилитация на индустриални площи и замърсени земи като част от политиката на сближаване. Унгария, Чешката република и Германия получиха по-голямата част от тези средства (съответно 475, 371 и 332 млн. EUR).
В допълнение към текущите действия, насочени към преодоляване на деградацията на почвата, Комисията възнамерява да подкрепи научните изследвания и контрола на почвите, да завърши насоките по отношение запечатването на почвата и да включи допълнителни аспекти относно почвите в предстоящия преглед на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда. Комисията също така ще предложи земеползването, промените в земеползването и емисиите от горското стопанство да бъдат отчитани във връзка с ангажиментите на ЕС по отношение на изменението на климата до 2020 г., а на международно равнище ще работи в подкрепа на инициативи, свързани с почвите.
В научния доклад „Състоянието на почвите в Европа“, публикуван от Съвместния научноизследователски център на Европейската комисия в сътрудничество с Европейската агенция за околната среда, е представен подробен преглед на настоящите ни познания относно почвените ресурси и процесите на деградация на почвата. В доклада се достига до заключението, че са необходими допълнителни проучвания и по-ефективен процес за събиране на данни за разширяване на знанията ни и повишаване на осведомеността на обществото относно значението на почвите.
