През последните пет години всяка виртуална монета причинява все по-големи климатични вреди
Добивът на криптовалути става все по-енергийноинтензивен и вреден за климата. Влиянието му върху околната среда вече е почти равно на това на добива и преработката на суровия петрол, посочват в свой доклад трима професори по икономика от университета на Ню Мексико в град Албъкърки.
Биткойнът е първата дигитална валута, влязла в обръщение през 2009 година. Днес тя е най-разпространената и с най-висока цена, като държи пазарен дял от 41% и в края на миналата година имаше капитализация от 960 милиарда долара.
Добивът на тези дигитални пари се основава на т.нар. блокчейн-технологии, при които всички трансакции се запаметяват като криптирани в една верига пакети от данни. Всяка такава трансакция трябва да бъде проверена, а това става от свързани в мрежа компютри.
Американските професори са изчислили, че през 2020 година електричеството, използвано в цял свят за добив на електронни валути, е било в размер на 75,4 тераватчаса. Това е повече от годишното потребление на ток на Австрия, която през същата 2020 година е изразходвала 70 тераватчаса.
В своя доклад учените посочват още, че през последните пет години всяка виртуална монета причинява все по-големи климатични вреди. Това се дължи на факта, че две трети от необходимата електроенергия не се произвеждат от възобновяеми източници, а най-вече от въглища и природен газ. Така през миналата година всеки добит биткойн е изхвърлил в атмосферата 126 пъти повече въглероден диоксид, отколкото пет години по-рано – от 0,9 на 113 тона.
В световен мащаб климатичните вреди за посочения период се изчисляват на 12 милиарда долара, като през 100 дни от 2020 година те са били по-високи от пазарната цена на биткойна. За петте години нанесените от криптовалутата щети са били средно 35% от пазарната й стойност. Това я поставя редом с други енергийноинтензивни и вредни за околната среда процеси -производството на говеждо месо е с 33%, добивът на ток от природен газ – 46 на сто, производството на бензин от суров петрол - 41%. За сравнение: Добивът на злато причинява екологични щети в размер на едва 4% от пазарната му стойност.
